Поемите на Иван Вазов

В началото на 1884 г. в продължение на няколко месеца на страниците на в. „Народний глас“ и сп. „Наука“ излизат една след друга три Вазови поеми. Това са „Кихавицата на Саллюста“, „Синайска роза“ и „В царството на самодивите" - заглавия, които сами по себе си вече подсказват нещо ново за търсенията на автора в областта на поемата. И наистина и трите произведения ни водят в нови жизнени области, извън пределите на народния бит, от който черпеше досега материал авторът. С тематичния обсег на досегашните му поеми би могла да се свърже в известен смисъл само „С и найска роза" - доколкото рисува съд бата на българска девойка, пленена по време на Руско-турската война и продадена в робство в далечната Синайска пустиня. Но по дух и по стил това е една чисто романтична творба, която няма нищо общо с тона и характера на „Видул“, „Грамада“, „Трайко и Риза“, и „Загорка“. Поетът, който вди гаше тежката бъклица на Трайко и наричаше Руска „божур цвете", тук е просто неузнаваем.