Новаторството - най-хубавата традиция!

Искам да започна с не толкова смайващия парадокс, че най-хубавата традиция е новаторството. То е в самата същност на марксизма като уче ние, то е най-постоянната и най-подмладяващата традиция на нашето общество и на нашето изкуство. Историята на човечеството и на човешката мисъл, историята на изкуството винаги са били история на новаторите и никога история на епигоните, на замръзналите традиционалисти. Първите са движението, порива към незнайното бъдеще, вторите са застоя, привързаността към провереното и обзаведено с уют настояще. Първите са полета, вторите - пълзенето. Първите разбиват гърдите си и правят революции - в науката, изкуството, обществото и отварят път за цялото човечество или за своя народ; вторите пазят спокойствието си, благата си и приветствуват или осъществяват връщането назад. Те са рицарите на инерцията. В своя страх от новото те са готови да пропъдят всяко новаторство и теоретически да обосноват ненужността му. Тъкмо затова казваме, че комунистите са най-големите новатори, най-убедените противници на застоя, рутината, плесента, ръждата. Защото да не забравяме, че освен псевдоноваторството, което дискредитира истинското новаторство, има и псевдотрадиция, която е вече погребана традиция. Да скъсваш безразсъдно с установената традиция и да се придържаш сляпо към нея - е едно и също нещо. Второто е не по-малко вредно от първото. Да пишеш през 18 век хенриади и петриади е действително псевдотрадиция, но да пишеш в средата на 20 век епос за Крали Марко е просто куриоз. Никой не е в състояние да възстанови онова художествено съзнание, което е създавало народния епос и потребностите, които са го направили необходим.