Един портрет на Брехт

Неотдавна Минко Николов издаде своя ко това Минко Николов го върши на та нова книга, посветена на творчеството на Бертолт Брехт - най-значителния драматург от средата на ХХ век. Сам по себе си този факт показва колко важен е обекта на книгата, каква празнина запълва тази книга в съвременното ни изкуствознание. Трудът за Брехт беше необходим и заради редица безплодни спорове около методологията на Брехт, които все се въртяха около Брехт, около аритметическите задачи и никога не достигаха до сърцето, до смисъла на го лямото творческо дело. Тези разговори създаваха атмосфера на подозрителност във връзка с името на Брехт, правеха клюка от неща, за които трябва да се пише с истинския белег на уважението - въ трешната страст и гражданска убеденост Това го отбелязвам не само по повод книгата на Минко Николов, но и заради нещо друго. Заради онази научна добросъвестност, която трябва да присъствува при оценката на големите съвременни писатели. Вярно е, че Брехт не се побира в иглените уши на тесногръдието и ду шевната леност, но това още съвсем не означава, че ние трябва да лишаваме социалистическото си изкуство от един Велик творец. Брехт може би да не принадлежи към географската ширина, която ни е най-близка, но той е създание на същите онези сили, които обновяват кли мата, духа на нашето време. Борбата за Брехт, когато тя се води от марксисткритик, не е апология на плосък рацио нализъм, тя е само утвърждение на рационалното, духовното, активното комунисти ческо начало в драматургията на Брехт.