П. К. Яворов. Личност и поет

Един страстен воин за правда. Един бунтовен дух, изпълнен с бурна ненавист и презрение към сивото човешко съществуване. Един социален поет, увлечен от героичния пример на Ботев, поет, усетил издълбоко клетнишката неволя на народа си. И още: един волен харамия, готов вся - кога да положи главата си за голямото или малкото - стига то да еграбнало веднъж неговия дух. Измежду българските творци на художествено слово той е може би най-сложен, най-противоречив. Така често е измъчван от полюсни изживявания. И то и при диренията на ума, и при поривността на чув ствата. Неговият ум епроницателен като у дълбок мислител, разрешаващ въпроси на битието. Неговата емоционалност е фина, съвършена. Представите му са като у чувствителен визионер. Склонността му към самоанализа и рефлексия епостоянна. Сякаш дири чрез себе си самопознанието на човешкото, на онова, което крие бездънните дълбочинн на духа. Макар и външно затворен, „монотонен", мълчалив, той енепрекъснато раздвижен - с гордия си критически ум, с проникновената си мисъл, с дръзката си, бурна емоционалност. И това етака още от младини. Всичко у този неспокоен човек говори за значителна духовна сила. Мисълта му есмело-метежна, яростно-устремена, като пробягваща по Хоризонта светкавица. Тя е гъвкава, вътрешно противоречива, сложна и диалектична. Напомня питие, което е и сладостно, и горчиво - и разяжда, и има мъдро целебен вкус. Тази мисъл евсякога устремена, като че ли не може да се застои на място. Дири, опипва, нахлува в сфери на все нови сложности. Знае и главоломното извисяване, и болката на разочарованието. Затова понякога през нея прозира тъжна, иронична насмешка.