Из историята на работническия литературен фронт в България

„РЛФ" - Работнически литературен фронт“. С вълнение раз листвам пожълтелите страници на тоя ветеран. Тук всеки лозунг, всяка статия, всеки стих и разказ са обагрени от пламъка на класовата борба. Краят на 1929 година. Още е жива раната от Септемврийското въста ние, от погромите през 1925 г. Черни чернеят забрадките на хилядите майки, жени и сестри на избитите. Още по-черна есянката на фашизма, виснала над цялата страна. Но народът, оцелял в петвековното турско робство, народът, воювал с черенови топчета срещу султанската импе рия, народът, отказал да избива своите събратя на фронта и оросил с кръвта си Владая, народът, който в името на комунизма се вдигна на първото антифашистко въстание в света - този народ ебуден. Той събира сили за нова борба, за последния решителен бой. Достатъчно е да се почувстува първият полъх на надигащата се революционна вълна у нас в в чужбина, за да изправят стан, да възкръснат от пожара като легендарната птица редиците на борците. И отново се извива и заснява огневото знаме. Българската работническа класа, трудовото селячество и прогресивната интелигенция записват нови славни страници в своята героична история. Важно място в ожесточената идеологическа борба, и по-специално на литературния фронт през този период, заема вестник „РЛФ", изли защ от декември 1929 до юни 1934 г. в условията на буржоазната фашистка държава, на господствуващата буржоазна, фашизираща се култура, в него открито и дръзновено се пристъпва открито към организиране и сплотяване на прогресивната художествена интелигенция в името на комунизма Разбира се, и до „РЛФ" в общополитически и специални издания партията еотстоявала марксическите разбирания за литературата и изкуството, воювала е за утвържадаване и развитие кълновете на социалистическата култура. Никога обаче през периода на капитализма и фашизма тази борба не се еводила така открито, така масово, настъпателно и резултатно, както в „РЛФ". За това, разбира се, не малка роля изигра ват натрупаният опит и революционни традиции от миналото. Та нали у революционерите демократи като Раковски, Ботев, Каравелов и др. литературата и изкуството бяха неразделна част от общата борба за осво бождението на народа! Тези традиции, в условията на капиталистическото общество, продължиха Благоев, Кирков, Полянов.