Нескович

През първата половина на XIX в. интересът към историческото минало у нас се разраства и задълбочава, което е в пряка връзка със засилването на възрожденските процеси. Историцизмът се разгръща като обширно обществено-политическо и литературно течение, форма на пробуденото народностно съзнание. По това време интересът към българската история се за доволява с най-разнообразни по жанр произведения - от историческото изследване до есха тологичните съчинения и гражданската лирика. Кръгът от читатели се увеличава поради въз можностите, които дава печатането. Съчиненията с историческо съдържание, които имат най-широко разпространение през първата половина на XIX в., бихме могли да разглеждаме най-общо като оригинални и компи лативни, а последните от своя страна могат да бъдат създадени въз основа на български съчи нения или да представляват преводи. От преводните истории голяма популярност получава История славенно-болгарског народа из г. Раича историе и неких исторических книг составленна и простим язиком списанна за синове отечества Атанасием Несковичем. В Будиме граде, 1801". За автора на това първо печатано у нас историческо съчинение нямаме все още категорични данни. Ако съдим по годината, в която е отпечатана историята му - 1801, той е роден найкъсно към средата на 70-те години на XVIII в. Сведения за рожденото му място намираме в книгата на Шафарик „Geschihte der südslawischen Literatur", 1865, т. III, с. 331-332, който пръв отбелязва историята на Нескович и дава бегли вести за автора й. Според него Нескович е от селището Язак, Сремска област (aus Jazak im sirmier komitat); то се намира южно от Нови Сад, близо до Сремска Митровица, Врдничка околия. Шафарик посочва, че Нескович е получил образованието си в Пеща, Раад, Пресбург (Братислава) и Йоденбург и ебил преподавател по немски език и литература в Пеща през 1810-1812 г., а също и по-късно, което го характеризира като високообразован за времето си човек. e Последната година, за която имаме сигурни данни за Атанасий Нескович, е 1825 г. и ни известна от публикацията на Марта Бур „Писма на книгоиздателя В. Н. Ненович в Будапещенските архиви (1824—1826)":1 в тази публикация се съдържат интересни сведения за автора на „История славенно-болгарског народа". От писмо № 4 на В. Н. Ненович до братовчеда му Павел С. Ненович (12. III. 1825 г.) узнаваме, че Нескович ебил твърде авторитетна личност сред нашата интелигенция тогава и кореспондира с българи от Одеса и Кишинев, за да търси абонати за историята си. Василий Ненович го кани да стане коректор на неговата „Свещенная история църковна“, като се отнася с уважение към познанията му: „Ако има таквизи хора да разумеват от нашите болгарски, или ако не, а то кажете на типографията за госп. Афанасия Несковича, ако щът да го приемнат за коректора на тази книжка, тоест ако го намерите и господство Ви мунасип, защо ако има други по-добър, може по-добриет да буде. Па ако ще г. Афан(ас) да приемне това, комуто ся покланям, да му кажете и за историята негова, малко 1. Известия на Института за литература, ХХI, 1972, с. 219-246. 115 И попечение има ха(джи) Йордан писмата му за Кишнов и Одесса йоще стоят тука в Брашов моля някак да не би писал тука, че аз пиша так. "2 Друг факт във връзка с биографията на Нескович се съдържа в писмо № 8 пак до Павел С. Ненович (2 14. VII. 1825 г.). Тук по повод коригирането на съчинението му, извършвано от Ат. Нескович, В. Ненович подчертава: И да не прави никаква друга поправка, сиреч да промени смисъла на историята съобразно със сръбския синтаксис, а да я остави така на прост български език както е, а само да поправи правописа и рядко по някоя дума, ако се случи двусмислена.