детска

На пръсти се броят критиците, които следят системно процеса на развитие на Съвременната ни детска литература, които искрено се вълнуват от насыщните проблеми на детството, от незадоволените духовни потребности на днешното подрастващо поколение. Между тях най-сериозен и ерудиран познавач, най-проникновен и убедителен тълкувател е безспорно Николай Янков, който от дълги години живее с тревогите на художественото творчество за деца, с успехите, несполуките и задачите на съвременната ни детска литература. Неговите критически статии вълнуват и въздействуват, защото са написани със съв ременно разбиране, с вникване в творческия свят на авторите, в спецификата на мислене и художествено изобразяване богатството на един очарователен с чистотата и приказността си мир; написани са с топла обич, с чувство и с искрена полемична страст. Търсейки винаги обективните идейно-естетически стойности в тази специфична област на литературата, Николай Янков се основава на класово-партийния си подход към литературните явления и на верния си усет за художествените ценности. Той уверено отделя литературните от нелитературните прояви. В тази сложна сфера на изкуството това отделяне е особено трудно и изисква продъл жителна и основна подготовка. ,, Едва ли има другаде - пише критикът - такова съжителство на поезия и псевдопоезия, на правда и правдоподобие, на добродетелност и користолюбие, както в литературата за деца; едва ли другаде има такова натрупване, че и утъпкване, чието друго име е подражателност, имитация, епигонство, както в литературата за деца: едва ли другаде се е робувало и робува на толкова предвзети тези и предразсъдъци - педагогически, психологически, естетически, - както в литературата за деца: и е понякога дяволски трудно да различиш истинската монета от фалшикопие. вата, оригинала от неговото Най-привлекателна у него е отзивчивостта към новите явления на съвременната детска литература, стремежът към органична връзка с актуалния литературен процеси с динамичните промени на днешната детска психика. Основният проблем, който го вълнува, е проблемът за съответствието и съотношението между съвременното детско Мислене и неговото художествено интерпретиране; между реалните психологически и възрастови изменения и тяхното отразяване в детската литература. Благодарение на солидната си теоретическа подготовка по специфичните въпроси на детското художе ствено творчество Николай Янков се ориентира в сложната и твърде многообразна литературна панорама, борави свободно с разнородния художествен материал, от който умее да извлича общите закономерности, общите тенденции на развитието. И да открие истинските проблеми на днеш ната ни литература за деца: детско и авторско светоусещане, преодоляване на дидак тизма и описателността, нараснала взискателност към жизнена и художествена правда, търсене на нови идейно-естетически кате гории и ценности. Николай Янков се стреми да бъде прецизен и точен в оценките си, да се бори за висока художественост, пълноценна идейност и партийност в детската литература, която възприема като своеобразна, пълноводна струя в общия поток на литературата, като могъщо средство за възпитание на подрастващите поколения. В последната му книга „Детство и детска литература "са събрани негови статии от последните няколко години, през които критикът е проявил особена активност и заинтересованост от най-новите яв ления в творчеството за деца у нас. Той анализира разностранната, богата, търсеща съв ременна детска литература, изхождайки от реалистичните и революционни традиции на миналото. Посочва социално-историческите закономерности и идейно-класовата диференцираност на нейните качествено нови явления, изследва обществените условия за формирането на едно водещо и авторитетно прогресивно-гражданско направление, което играе огромна възпитателна роля в оформянето на бъдещия човешки характер.

The paper offers a survey of the most salient trends in children's literature criticism and theory in English over the 20th and the first decade of the 21st century. Drawing parallels with the development of children's literature criticism in Bulgaria, it establishes some typological and thematic similarities until the 1940s and traces the subsequent divergence caused by the dramatic changes in the Bulgarian sociopolitical and cultural scene. The main focus is on the diverse ways in which the theory boom since the 1970s has transformed the conceptualization of the field of children's literature in Anglophone research - a process from which Bulgaria has remained largely alienated. The paper sides with the position that a more active reception of scholarly thought in this field is an important way of overcoming its current stagnation in Bulgaria.