будител

Той е един от най-големите и заслужилите възрожденски дейци на Пазарджик и Пазарджишко, който заявява, изгарян от любородно въодушевление, от най-чист патриотизъм, че иска, макар и в преминала возраст“, „да послужа и аз народу си с нещичко". Но значението му като народен будител, книжовник, географ и историк далече надхвърля пределите на родния му град и на Пазарджишкия край. С не по-малка ревност Стефан Захариев работи за народност ното пробуждане и за просветата и на други райони, сътрудничи на няколко периодични изда ния, пише и превежда книги, между които на първо място стои неговото известно „Географикоисторико-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза", което и български, и чужди учени приемат за най-значителното краеведско проучване у нас до Освобождението. Този труд го представя „като завършен историк“, който се отнася критически към събрания до него документален материал и който, както се изразява Хр. Вакарелски, „съпоставя фактите, вглежда се задълбочено в документите и твърденията и в зависимост от нивото на тогавашната наука приема или отхвърля твърдения и изводи, спори енергично, изобличава в преднамерено извъртване на истини, документално опровергава"1. Стефан Захариев е рожба и създание на една историческа епоха, когато фанариотите и Цариградската гръцка патриаршия са принудени да минат от настъпление в отбрана, а скоро и в пълно отстъпление поради непрестанно засилващата се борба на българите за извоюване на църковна и национална независимост. Съдбата на Стефан Захариев до голяма степен напомня за съдбата на Васил Априлов и на редица други наши възрожденци, минали през елинофилст вото и гръцката култура, за да станат по-сетне пламенни ратници на българшината, създатели и ревнители на българската просвета и култура. Родът на Стефан Захариев е между най-знатните родове в с. Сестримо, Пазарджишко, участвувал в ръководенето на селото и в отбраната му срещу кърджалийските нашествия. След едно от тези поредни опустошения на кърджалийските орди Георги Секулов, дядо на Стефан Захариев, се видял принуден да напусне изгореното село и да се установи в Пазарджик. Но и в града предприемчивите и трудолюбиви синове на Георги Секулов бързо се замогнали и издиг нали. Стефан Захариев е роден около 1810 година в семейството на Захарие Г. Секулов, състоя телен кожухар, „сполучил да стане кюркчибашия на Гаванозоглу с привилегия да носи зелен биниши. По това време българските училища са голяма рядкост, а и те се намират още в ки лийния стадий на своето развитие. По тази причина пазарджишкият кюркчибашия изпраща сина си в Пловдив, за да изучи гръцки език. След като се връща в Пазарджик, Стефан Захариев се посвещава на търговска дейност, отначало при баща си, а по-късно, вече напълно самостоя телен, започва да търгува с железарство, дървен материал и с пашкули".