Игор Золотуски

През есента на 1833 г. руските вестници били пълни със съобщения за Испания, където се случва нещо невероятно. На 29 септември умира крал Фердинанд VII и съгласно неговото завещание престола заема малолетната дона Изабела. Тъй като нямал наследник от мъжки пол, болезненият Фердинанд определя за своя наследница дъщеря си и с това отменя закона, по силата на който тронът в Испания се заема само от мъже. Това предизвиква политическа буря. Братът на Фердинанд инфантът дон Карлос несе съгласява с това решение на краля. Карлистката партия го поддържа. Докато кралят е жив, противниците му се въздържат. След неговата смърт обаче те излизат открито. Дон Карлос не признава дона Изабела и се провъзгласява за крал под името Карл V. В Испания започва гражданска война. Както знаем, тези събития са отразени в повестта на Гогол. В литературознанието неведнъж е отбелязвано влиянието на „действителните испански съ бития" върху събитийната канава на повестта. По този въпрос е писал Н. Степанов в книгата си „Н. В. Гогол", за него става дума и в коментариите към повестта в 14-томното Пълно събрание на съчиненията на Н. В. Гогол. Но авторите, които сравняват информациите за Испания във вестниците със сюжета на „Записките“ и откриват съответствие между тях, имат пред вид само един аспект на проблема: те се интересуват от наличието на жизнен елемент в повестта за лудия. Но работата не е само в това, че куриозите, случили се с титулярния съветник Попришчин, който си въобразява, че е Фердинанд VIII, съвпадат точно с историческите факти от края на 1833 г. (даже денят 4 октомври, отбелязан в „Записки на един луд" като сряда, е бил наистина сряда), нодухът, в който се осветляват тези събития в пресата от онова време, както и характерът на тази преса, предопределят психологията на Гоголевия герой, начина му на мислене и постъпките му. Връзките между „Записки на един луд“ и вестника са по-широки от едно пряко съответствие на факти. Те оформят маниера на говорене на Попришчин, неговата представа за щастието, за идеала. Зароден в атмосферата на вестникарските мнения, на официалното отношение към човека, науката и историята - на всичко, което попада във вестни карските колони, сюжетът за Попришчин същевременно е в противоречие с тях И които са го породили.

В края на април 1848 г. Мария Ивановна Гогол получава от сина си известие: „Стъпих на руски бряг..." Завръщането му е вече факт. Зад него са шест години скитания из Европа, пътуване до Ерусалим. Зад него е болестта му, изгарянето на втория том на „Мъртви души" и неговото възстановяване, изданието на „Избрани места из преписката с приятелите“ и оправданията по този повод. Замисленият от преди план не се е осъществил: вместо с готовия том на поемата той се връща в родината с полупразен портфейл, вместо подема, който се надява да преживее в светите места, изпитва разочарование. Отново в неговия живот се получава ня каква пауза - и той не знае с какво да я запълни. Към това време се отнася и романът на Гогол с Ана Михайловна Виелгорска, Романът на Гогол не прилича на други романи, той е гоголевски роман: сякаш е съществувал и същевре менно като че ли не е съществувал. Струва ти се, че има всички доказателства и същевременно, че няма, струва ти се, че този път той няма къде да мърда, хванат е на местопрестъплението и разкрит - не, извърта се, измъква се, оттегля се и такъв прах хвърля в очите на всички, че след като ги поизтриват, самите те, съпричастните в тази история, се питат: имаше ли наистина нещо или само така ни се е сторило? Дори лично графиня Ана Михайловна Виелгорска — героинята на романа - едва ли би могла да отговори дали е съществувал. И с нея, както и със своите биографи, Гогол си прави поредната шега: намеква нещо, за нещо неволно обронва дума, но си оставя всички пътища за отстъпление и нищо не казва. В двусмислено положение поставя той нейното тщестлавие и нашето любопитство - и едното, и другото остават неудовлетворени, предоставено им е само правото на догадки, които обаче не могат да послужат като неопровержими доказателства. Но в това, че в края на 1848 и началото на 1849 г. между Гогол и Ана Михайловна Виелгорска е станало нещо, не трябва да се съмняваме. Имало е роман без роман и все пак пълноценен роман, въпреки че, както и във всички сърДечни начинания на Гогол, тук прекалено много се намесва „главата“. „На проверката на разума - пише той в „Авторска изповед" - подложих всичко, което другите приемат с чиста вяра и на което аз вярвах дотогава някак мрачно и неясно. До това ме Доведе анализът на моята собствена душа. Разбрах математически ясно, че да се говори и пише за висши чувства и човешки вълнения не може по въображение... човек трябва да стане по-добър "

В статията си „Петербургски записки от 1836 г." Гогол пише за двете сто лици на руската държава - новата и древната: „Москва е необходима на Русия, Русия е необходима на Петербург..." Петербург по думите на Гогол е немец, Москва - руски дворянин. В Москва е руският корен, там е съхранено народното начало. Най-после Москва е в центъра на Русия, а Петербург се е отплеснал дяволска страна. на Роден на юг, Гогол отколе се стреми в мислите си към Москва като към онзи средноруски източник, който все повече трябва да подхранва неговото съзнание, неговите съчинения. Географията на Гоголевата проза се движи в началото от Украйна на север, но в „Мъртви души“ вече се заседява в Средна Русия. Пей зажите и картините от двете страни на пътя на Чичиков все повече приличат на пейзажа в Подмосковието, в Поволжието, около които обикаля бричката на злощастния прекупвач от „Мъртви души". В първия том на поемата даже се споменава за една комисия за построяването на храм, в която участвува Чи чиков. Комисията храм не построила, но в различни райони на града у членовете й се появили домове с каменен долен етаж. Тази комисия много прилича на ко мисията, създадена за построяването на храма на Христа Спасител в Москва, издигнат с народни пари в чест на победата над Наполеон. Там действително били открити големи липси и разхищения. Тъй че, без да споменава в поемата Москва, Гогол заставя Чичиков да посети древната столица, та даже и да поживее в нея, да поработи там. По-нататъшните митарства на Чичиков явно се развиват недалеч от Москва. Във втория том на „Мъртви души" споменава Волга, а в бележниците, в които Гогол съ бира сведения за поемата, се срещат записки за Владимирската губерния, за ней ните треви, за полските работи, за песните, за Кострома, Ярославл, Симбирск и др. Гогол записва в тетрадка „Думи от Владимирската губерния“, „Думи на волгоходеца", названия на ленени платна, компоти, дървета, риби, насекоми и Птици.