Тодор Янчев

Литературнокритическата книга „Героите на Георги Караславов" от Александър Спиридонов е своеобразно изследване не само на персонажа, но и на цялата изобразителна система на един от най-изтъкнатите наши белетристи. Монолитността на този труд се определя еднакво от конкретната творческа задача на критика и от последователността в изобразяване на човешкия свят от страна на писателя социалитически реалист: защото, както се посочва в началото на кни гата, творчеството на Георги Караславов - най-крупния български белетрист днес - има огромно значение не само за картината на литературата, сътворявана в миналото, но и за съвременната ни социалистическореалистична проза, а оттам може да се направи изводът за необходимостта от актуа лизиране на художествено-естетическите интерпретации в общия развоен процес, намерил отражение в определена творческа биогра- фия. Ал. Спиридонов се е заел и според мен добре се е справил именно с тази трудна и отговорна задача: да изясни, главните насоки и цели на нашата проза" на основата на конкретни литературнокритически анализи, синтези, съпоставки, съотнасяния и оценки за творчеството на Георги Караславов, за неговия принос в изясняване на характерологията на героичното, на националното и общочовешкото. В началните страници на своето изследване Ал. Спиридонов очертава общите тенденции в творческото развитие на Г. Караславов и се спира по-подробно на хуманистичната насока на неговите идейно-естетически и художествени търсения, които се основават на трайното в националния характер, на народностни представи и идеали за човешкия свят. Основните произведения на Г. Караславов - Татул“, „Снаха“, „Танго“ и „Обикновени хора" (в шест части) - авторът нарича поредица от романи за промяната на националната съдба на България, осъще ствена от новите хора, изявили се след бунта на други преди тях срещу частнособственическото, примитивно, сиво и бедно на духовни пориви селско съществование". Този пи сател „на традицията и новаторството, на отрицанието и приемствеността с голяма пластичност на изобразителните похвати пре създава поредица от художествени образи на герои на нашето време, които в много отношения са израз на типологията на нашия национален дух, пречупени през призмата на конкретно-историческото битие на народа Подчертана е склонността на Г. Караславов да изгражда типажа на своите творби с прийо мите на преките портретно-психологически характеристики, които наследява от уроците на съветската и особено на нашата романова традиция (Толстой, Вазов, Елин Пелин, А. Страшимиров). Но критикът изтъква и качествено новите художественотворчески и идейно-естетически търсения на големия изобразител на българския национален живот, продиктуван от потребностите на социалнокласовите борби. Г. Караславов е писателкомунист и цялата му идейно-естетическа система е подчинена на точно определени творчески задачи за утвърждаване на нови естетически критерии, за нова духовност. В „Татул“ и „Снаха" например чрез портретно-психологическите характеристики на ге роите Тошка, Севда, Марьола, Юрталана, Минчо, Иван Г. Караславов изобразява разпадането на родово-патриархалната нрав ствена традиция, която се обръща срещу самата себе си и срещу човека". Приносен характер има и другата му кни га за романа-епопея на Г. Караславов „Образи и идеи в Обикновени хора" (1976). Ал. Спиридонов не е тръгнал по лесния път на обикновеното преразказване съдържанието на отделните части, по линията на хронологията, а е потърсил вътрешните закономерности на творбата, подчинена на определени идейни концепции, съизмеримостта на общото в конкретните проявления на човешките образи главните проблемни линии" в ху дожествената структура на шестте тома на „Обикновени хора".