Мигел де Унамуно

Съвсем не е леко да нарисуваш дон Кихот. Това е едно от най-достойните начинания за един испански художник. Не става дума в случая да илюстрирани безсмъртната творба на Сервантес, а да облечеш във видима и осезаема плът един индивидуален и жив дух, не една абстрактна идея. Задача, която е сега по навременна от всеки друг път, тъй като в нашата епоха по този божи свят се шири и търси да се затвърди символизмът в живописта. В Испания този символизъм си има символ, какъвто рядко се намира. Това е дон Кихот, истински и дълбок символ, символ в пълния етимологически и традиционен смисъл на думата, жив синтез и резюме на действителността, колкото по-идеална, толкова по-ре ална, не абстракция, получена по пътя на изключването. Приканвам читателя да побеседваме за художествения израз на този жив символ.

Есето брой „Как да се чете и тълкува „Дон Кихот“, което публикувах в апри рало някои на същото списание (La España Moderna), изглежда, е скандализи ват ме в повече господа или пък те са се престорили, че са скандализирани. Обвиня Сааведра. И от незачитане на знаменития идалго дон Мигел де Серванте и че не това те правят, защото предполагат естествено, че аз не го тач да съм толкова голям почитател на неговия гений - доколкото заслужава бъде почитан, - колкото са всички онези негови раболепни ласкатели и идоло поклонници.