Георги Неделчев

Иван Николов е от поколението млади поети, което навлезе в литературния живот след Априлския пленум. Общата атмосфера на разкрепостяване от догматични представи и постулати за гносеологията на поетичното благоприятствува за развитието му. Започнал творческия си път от 1956 г. със стихове с гражданска и интимна насоченост, петнадесет години вече той живее с тревогите и вълненията на нашия съвременник. Поетичното му творчество е богато: повече от десет книги маркират израстването му като поет с оформен усет и трайни предпочитания към теми и образи, упорито и настойчиво се осъществява в поетични дела. Първата книга, с която дебютира, е стихосбирката „Селянинът с хляба“ (1960). През 1963 г. излезе от печат втората му стихосбирка „Безсънна звезда", за да се заредят след това „Бъдете празнични (1965), „Мравешки работи" (Сатирични стихове, 1965), „Момчето с лунички", стихове за деца (1966), „Юг“, стихове (1967), „Люлки над света", лирика (1968), „Голямото лято“ (1968), „Етажерка" (1970), „Руска тетрадка" (1971). Трябва да се обхване съдържанието на поетичните творби в стихосбирките на този действително мъдър поет, за да се почувствува, че стихотворният му имот не е плод на празношумна суета за блясък и достолепие, а вътрешно изживяна необходимост за общуване с хората посредством поезията, искрен стремеж да се възпита у човека на нашето време ново светоусещане, ново отношение към заобикалящия ни свят. Още първата стихосбирка издава безпокойството на поколението, което бе обжарено от пламъка на борбата срещу капитализма и в мирните години е отново на своя боен пост. Поетът разбира строгостта на революцията, която прави пъртина през тревожния век. Под знака на една вътрешна тревога за нейната съдба минават дните на този иначе тих, скромен и честен поет, у когото обичта към хората е негова едносъщност. Тя го кара да върви по разстреляните могили, да изстисква от сърцето си кръв по всеки синор и слог и да споява обич, тревога и жар срещу подлост и вятър студен. Безпокойството пред бъдещото на хората и пред съдбата на света е белег на едно изстрадано, дълбоко почувствувано отношение към борбата и мирното строителство. Знамената са птици, изгреви и залези, кръв и пламък в утринната тишина, свободните първомайски колони са платени с две майчини сълзи, а октомврийският вятър ще ечи и разгаря надеждите срещу залостените прозорци и цветя. Забележете: още първите стихотворения в първата стихосбирка теглят със сигурна ръка линията на ярко защитената отговорност пред съд бата на революцията. Тази отговорност е родена от неговото безпокойство, тя има за своя подплата съзнанието за дълг пред тежките ръце и дървените патерици, които крачат по паважа. Поетът благоговее пред тях. В поетичната 35 му интерпретация се чувствува това високо съзнание. То ще го доведе до онова отреагирване срещу бездушнето, което изпепелява истински човешката пред става за красота. То ражда и леката тъга по балканджията, в чиито спомени е отразен догарящият летен ден, от него води началото си и трепетното очакване на свидната рожба, и диалогът с потомъка, в който прозира мълчаливото преклонение пред онези, които остават хора. през хребета на тоя кървав век пре

Коста Странджев е от малцината белетристи в нашата литература, които свързаха творческите си предпочитания със съвремието. Основна тема в пре обладаващата част от неговото творчество е трудът на строителния работник от нашите национални обекти, съвременността. Авторът пресъздава образа на трудовия човек, прониква в неговите мисли, анализира взаимоотношенията на хората, които осъществяват непосредствено грандиозните планове за електрифициране на нашата страна. И това не е случайно. Той познава бита на тези сурови и грубовати мъже. Като редактор на вестник „Водносиловец" от 1953-1959 г. Коста Странджев участвува в строителството на Баташкия водносилов път, непосредствено наблюдава и изучава живота на хората, които прокарват тунели и врамчват водите на планината, за да дадат електри ческа енергия за народното стопанство. Призивът за по-голяма близост до жи вота за него има реален смисъл, реално съдържание. Животът на строителните работници той опознава отвътре, а не от частични командировки с краткотраен или по-дългосрочен характер. Писателят видя суровия, неподправен лик на строителното ежедневие, в празник и в делник бе сред хората с ватенки, с тях общува и споделя радостите и повседневните им трудности и грижи. Това ефактор и условие с първостепенно значение за насоката - идейно-тема тична - на неговото творчество през шестдесетте години, а и по-късно. Обект на неговото художествено пресъздаване са довчерашните селяни, дошли на обекта от различни подбуди. В сборника от разкази „Ние от водната кула" -първата книга на автора - Коста Странджев претворява живота на работниците-миньори в цялото му многозвучие и първичност. Авторът ни среща с явления, събития и ге рои, които в своето многоцветие и неподправеност изграждат цялостна представа за героизма, мъжеството, романтиката на първите години от строителството на електрическите централи. Още в тези първи разкази се изявява афинитетът на белетриста към герои, които проявяват честно отношение към хората, които ратуват за истината, защищават с цялостното си поведение на завършени характери новото, отвоюваното с много труд, и ненавиждат лицемерието. Суров реализъм има в тези първи разкази на белетриста. Авторът просто, безизкуствено раздипля пред читателя правдата на този суров живот внушава истината за него. Няма ретуш, няма смекчаване на действителността. Повествованието излъчва усещането за първична свежест на фактите, на случките и на героите. Всичко - хора, събития, факти - носи аромата на живия живот. Повествователят ни пренася несетно в един свят на хора И 107 с естествено поведение, на хора, които се радват, любят, страдат, роптаят. Проявите, мислите и чувствата на характерите са ситуационно обусловени. От удар до удар на дрезината върху тръбата героят от едноименния разказ прецежда мисли по конкретен повод. В тях се проецира личностото му свето отношение. В поведението на Спас доминира упоритостта, тя обособява героя като характер с определена линия в живота. С неимоверни усилия той стига до своя другар. Ръцете му се превръщат в късове месо, но волята, под крепяна от мисълта за затрупания другар, изтрайва.