Григор Марков

Става дума за принципите, по които се подбира и печата белетристиката в нашите литературни списания „Септември“ и „Пламък". Защото не една и две книжки от досегашните годишнини (особено на „Септември") имат характер повече на литературен алманах, отколкото на живо литературно издание.

У нас все още се плаща дан на една неизживяна от времето на култа към личността неприятна и нежелателна инерция. А именно за нашумели западни автори да се пише малко (обикновено в порядъка на обикновени бележки) или пък въобще нищо да не се пише. По този начин нашата общественост твърде често остава незапозната със същността на това или онова ново явление, с тази или онази книга в отделна национална литература. Но така или иначе, въпреки официалното мълча- ние, из литературния етер" се носят слухове и „оценки" за книги и писатели, и то често пъти суперлативни. Затова един от сполучливите и проверени методи да се прецени реалната естетическа, новаторска или псевдоноваторска стойност на един или друг нашумял автор е нашата литературоведска мисъл редовно и компетентно да осветлява българската публика за творческите явления, които в даден момент „скандализират" френския, английския или американския читател. По този начин, от една страна, ние ще имаме ясна и богата представа за литературния живот в чужбина, а от друга - ще се пресече пътят на нечистоплътни спекулации и преувеличавания около най-новата книга на Франсоаз Саган или на Самуел Бекет. В този смисъл книга като „Кризата в модерния западен роман" от Минко 130 Николов е едно хубаво явление, което по начало трябва да бъде поздравено, прието и насърчено. Подобни критични прояви обогатяват „асортимента" на нашата литературоведска книжнина, разширяват погледа и кръгозора ни, и колкото на пръв поглед да се вижда чудно това на люби телите на догматично-сектантското мислене, правят ни вътрешно по-устойчиви към наистина упадъчните явления в запад ното изкуство и в западната литература. В композиционно отношение книгата на М. Николов обхваща осем самостойни по характер глави, вътрешно обединени от една основна идея - мисълта да се покаже същността на кризата в модерния западен роман. Някои от главите-очерци („Революцията в изкуството и романа“, „Екзистенциализъм и романисти" и др.) са посветени на отделни явления и литературни течения, а други пък („Законода телите" Джойс и Пруст“, „Култът към Кафка“, „Уроците на Томас Ман") - на отделни автори и техни романи.