Сава Гановски

Чествуването на 90-годишнината на незабравимия учител и вожд, на найвеликия син на нашия народ - Георги Димитров - е наш национален и пролетарски празник. Революционното дело на безсмъртния вожд е огромно и многостранно. Той има незаменимите заслуги и като борец за освобождението на нашия народ, и като стратег на пролетарското дело, и като далновиден държавник. Остави ни огромно наследство, което тепърва трябва да изуча ваме и използуваме особено сега, когато изграждаме развитото социалистиче ско общество. В това отношение изключително важните решения на Десетия конгрес на партията са продължение на заветите, които ни остави Димитров за изграждането на социализма в нашата родина. Тези завети добиват още поголяма значимост и актуалност, когато внимателно се вглеждаме в пробле мите, които трябва да решат нашето съвремие, партията, народът.... * Историческият Десети конгрес на Българската комунистическа партия разгледа един от най-важните въпроси на съвременната марксистко-ленин ска теория и практика — въпроса за изграждането на развито социалистическо общество. В Отчетния доклад на ЦК на БКП пред Десетия конгрес, изнесен от др. То дор Живков, се посочва, че „теоретическата основа, върху която ние поставяме разглеждането и изясняването на развитото социалистическо общество, Марксистко-ленинското учение за възникването, формирането и развитието на комунистическата обществено-икономическа формация". e Ето защо ние считаме, че за правилното разглеждане и изясняване на същността, характера и задачите на развитото социалистическо общество, както и на неговото изграждане е необходимо най-напред да се спрем на проб лемата за обществената формация, която е основна проблема на историческия материализъм водство. и която ще ни бъде действително като методологическо ръко Партиздат, 1 Т. Жив ков. Отчетен доклад на ЦК на БКП пред десетия конгрес на партията, С., 1971, стр. 179. 56 КАТЕГОРИЯТА „ОБЩЕСТВЕНА ФОРМАЦИЯ“ И НЕЙНАТА МЕТОДОЛОГИЧЕСКА РОЛЯ До възникването на марксизма наука за обществото в истинския смисъл на думата не е имало: в болшинството от схващанията за историята са господ ствували идеализмът и метафизиката. Характеризирайки домарксовата социология, В. И. Ленин отбелязва, че всички буржоазни и дребнобуржоазни теоретици в най-общия случай са разглеждали само идейните мотиви на исто рическата дейност на хората, не изследвайки от какво се предизвикват тия мотиви, не улавяйки обективните закономерности в развитието на системата на обществените отношения.

Проблемата „Наука, техника, човек“, поставена за обсъждане на XV философски конгрес, дава възможност да се проведе най-широк диалог между философите с различни разбирания по тази проблема. Едновременно с това тя дава възможност да се проявят и онези, които се борят срещу марксистколенинската философия, срещу обществения прогрес, срещу изграждането на ново социалистическо общество, онези, които защищават стария капиталистически строй. Ето защо аз считам, че ще бъде интересно, ако аз не разгледам отделна тема, нито засегна различните схващания по основната тема „Наука, техника, човек“, а се спра само на някои от най-съществените методологически въпроси, отнасящи се и до основната проблема на конгреса, по които ще се води борбата, и особено борбата срещу нашата философия. Разбира се, не е възможно обстойно да бъдат разгледани тези въпроси, те по-точно ще бъдат маркирани. Като най-висш духовен израз на съвременната епоха философията на диалектическия и историческия материализъм има нарастваща роля и при осмис лянето на основните проблеми, поставени от бързите социални изменения, и от научно-техническата революция, от многото и големи научни открития, позитивните изменения в международния живот и пр. Също така преминаването на човечеството от капитализма към социализма (в световен мащаб) и научно-техническият прогрес изискват с голяма острота намирането на такава ценностна ориентация на индивида, която да се съгласува с основните закономерности на епохата, с потребностите на бурно развиващото се научно познание. Ценностната ориентация е в основата и на политическата ориентация на нашия съвременник. Именно философията и само философията може да послужи като обща методологическа и обща мирогледна база за изследване на ценностната проблематика на нашето време, за разработването на сложния комплекс от идеологически, морални, политически и други аспекти на явле нието, което наричаме „нов човек на социализма и комунизма". Днес маркси стко-ленинската философия се развива като синтезираща, интегрираща найобща творческа наука, обобщаваща постиженията на всички науки, вна сяйки своя творчески принос в революционните социални изменения. Дори ако поставим проблемата за необходимостта от социалистическо-хуманистическо овладяване на научно-техническата революция, която е и една от главните задачи на нашата борба, ще видим, че само марксистко-ленинската философия може да предложи ясни и сигурни ориентири и по въпроса за науката и техниката, за научно-техническата революция и нейните причини, характер 3 И последствия, за същността, ролята и мястото на човека в обществения живот. Тя може да даде ясен отговор за това, какво е именно социалистически хуманизъм, какво е в действителност социален прогрес, научно-техническа и социалистическа революция. С една дума, марксистко-ленинската философия единствена е в състояние да бъде, от една страна, най-висше общотеоретическо познание за главните страни и процеси на действителността, а, от друга, да бъде сама по себе си една от най-висшите духовни ценности в живота на съ временното човечество. С това ясно съзнание за огромното значение и роля на марксистко-ленинската философия в нашето съвремие ние ще отидем и на нашия XV философски конгрес.