Афродита Алексиева

В първите десетилетия на XIX в., когато нашите възрожденци правят плахи опити да пишат стихове на роден език, учейки се от поезията на другите народи - гърци, сърби и руси, във Влашко живеят българи, които творят стихове на гръцки език. За това говори един ръкопис, съхраняван в архива на Румънската академична библиотека (фонд «Гръцки ръкописи»). В една малка тетрадка от 16 листа с размери 20 х 14 см са записани с четлив скоропис пет стихотворения, три от които са дело на българи: 1. Поема от 160 тристишни строфи (л. 2-13а) със заглавие: «Стихотворение на славянски потомък от България, [написано] в петата година от надигането на гръцкия народ! За четиривековното жалко шествие на човешкото роптаене!» Указанието, дадено в заглавието за времето на съставяне на поемата, свидетелствува, че тя е била написана в 1825 г. (т. е. в петата година от обявяването на гръцкото въстание в 1821 г.). Към тази дата насочва и краят на творбата - там е отправен възглас към руския император Николай (който в 1825 г. е вече на власт). 2. Четиристишие от 1812 г. (л. 146) от Константин Ляскоглу от Пловдив. То е прослава на първата година от управлението на влашкия владетел Караджа: Сега Караджа е владетел на Дакия, за дакийския владетел Караджа пея, мирът при Караджа [е] нова радост и спокойствие, прелестна е годината на неговото управление. Стихът е своеобразен (в никакъв случай не може да се нарече акростих) - сборът от аритметичните стойности на буквите във всеки стих дава годината, в която е написано сти хотворението - 1812 г. Римуван е първият с четвъртия стих. Съществува вътрешна рима и в самия трети стих. Всички стихове са с различен брой на сричките - първият и вторият - 13, третият - 17, четвъртият - 12. Поетът е пренебрегнал съразмерността на стиховете по отношение на броя на сричките, изглежда, за да получи еднакъв аритметичен сбор на стойностите на буквите в тях. 3. Тристишие от 1818 г. (л. 15а) на «славянски потомък от България» (вероятно това е лице, различно от автора на голямата поема). То е посветено на същия владетел Караджа, но се отнася за годината на неговото сваляне от власт, т. е. за годината на неговото бягство (както се споменава и в заглавието на стихотворението). От първия стих става ясно, че поетът е взел под внимание четиристишието на Константин Ляскоглу. Той използува дори същия епитет, за да охарактеризира началния период от управлението на Караджа: Споменатата година беше наистина прелестна, но Караджа беше недостоен за всякаква похвала. О! Настоящата година с искреност говори за тези неща.

Сведенията за Атанас Богориди в научната литература са съвсем оскъдни. Няколкото излезли досега статии, посветени на Богоридиевци, ни дават бегли биографични данни за този наш възрожденец, посветил живота си на гръцката просвета и култура. Остават все още непознати много страни от неговата дейност. Тук ще засегнем само една от тях - сътрудничеството му в гръцкия периодичен печат от началото на XIX в. и по-специално в първото гръцко фило логическо списание „Ермис о Логиос" (издавано във Виена в периода 1811-1821 г.). Това съ трудничество не е случайно. То се дължи на обстоятелството, че Атанас Богориди е бил член на гръко-дакийското литературно дружество (основано в 1810 г. към гръцкото училище „Св. Сава" в Букурещ), което субсидирало издаването на „Ермис о Логиос". Една част от статиите Атанас Богориди е печатал самостоятелно, а други в съавторство със Стефанос Канелос, негов приятел от студентските години. Материалите, поместени от Богориди в „Ермис о Логиос" в 1811 и 1812 г., макар и непълни, дават представа за нивото на гръцките изследвания в началото на миналия век в областта на старата гръцка литература и поетика и свидетелствуват за дяла на българите в разработването на литературната гръцка проблематика. B Атанас B първата годишнина Богориди публикува студията си „Пonuzns nageoya", вероятно част от труда му „Потпиa negi ronunns“, с който е бил приет за член на Букурещ - кото литературно дружество. Основен въпрос в нея е „Анализ на най-хубавите трагедии древността". Неговото изследване започва с драматичното творчество на Софокъл. Значително място е отделено на живота на гръцкия трагик, на характера на неговото творчество и на оценката на античните и по-нови автори за запазените му трагедии. Както се вижда, Богориди цени много мнението на автора на „Гръцка библиотека" и специално споменава за неговото предпочитание към трагедията „Аякс“. 5 Изглежда, че преценката на Богориди съвпада с тази на Адамантиос Кораис и затова разглежда тази Софоклева трагедия на първо място, като едно от най-хубавите драматични произведения на Софокъл. Атанас Богориди анализира драмата „Аякс" в следния план: след като застава на опреде лено становище по въпроса за заглавието на тази трагедия, той излага накратко цялото и съдържание с цел да запознае читателя с нейния сюжет.