Публикувана на
Free access
Резюме

Засиленият интерес през последните десетина години към живота и творчеството на известния наш революционер, общественик, педагог, публицист и драматург Тодор Пеев (1842- 1904) се дължи главно на усилията на проф. Дочо Леков. Той участвува в сесия за неговото де ло, 1 заедно с Иван Сестримски състави и редактира произведенията на Пеев, 2 обнародва ценни статии и отделна биография. На тази тема са опитвали перото си и други автори, но тя далеч не може да се смята за изчерпана. Нови данни за ранния период от живота на Тодор Пеев се намират в екземпляр от знаме нитата Острожка библия (1581), съхраняван във фондовете на Етрополския музей. През миналия век книгата е била собственост на местната църква „Св. Георги", откъдето преминала във взаимоучителното училище, а по-късно - в музея. Този екземпляр се отбелязва от историка на славянското книгопечатане Петър Атанасов, който не публикува многобройните и твърде интересни приписки по нейните полета. Някои от тях споменават младия граматик Тодор Пеев, а други са оставени от неговата ръка. Ще ги цитираме в хронологически ред:



Към биографията на Тодор Пеев

  • Обхват на страниците:
    148
    -
    151
    Брой страници
    4
    Език
    Български
    Брой преглеждания:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Ключови думи
    Резюме

    Засиленият интерес през последните десетина години към живота и творчеството на известния наш революционер, общественик, педагог, публицист и драматург Тодор Пеев (1842- 1904) се дължи главно на усилията на проф. Дочо Леков. Той участвува в сесия за неговото де ло, 1 заедно с Иван Сестримски състави и редактира произведенията на Пеев, 2 обнародва ценни статии и отделна биография. На тази тема са опитвали перото си и други автори, но тя далеч не може да се смята за изчерпана. Нови данни за ранния период от живота на Тодор Пеев се намират в екземпляр от знаме нитата Острожка библия (1581), съхраняван във фондовете на Етрополския музей. През миналия век книгата е била собственост на местната църква „Св. Георги", откъдето преминала във взаимоучителното училище, а по-късно - в музея. Този екземпляр се отбелязва от историка на славянското книгопечатане Петър Атанасов, който не публикува многобройните и твърде интересни приписки по нейните полета. Някои от тях споменават младия граматик Тодор Пеев, а други са оставени от неговата ръка. Ще ги цитираме в хронологически ред: