„Димитър Димов. Литературно-критичени нарис” от В. А. Захаржевская

С всяка година все повече се разширяват, задълбочават и утвърждават плодотворните връзки на двете литератури, отразили найярко метода на социалистическия реализъм - съветската и българската. Все по-голям става интересът на литературнокритическата мисъл на всяка от тези страни към литературното наследство, към творческата лаборатория на другата братска страна. Съветската литературна критика отделя особено внимание на проблемите, свързани с изграждането и развитието на метода на социалистическия реализъм в България, на художествените за воевания на този метод, въплътени в творчеството на най-изтъкнатите негови български представители. Ярък пример на такъв интерес и внимание е литературнокритическият очерк на украинската изследователка Виктория Александровна Захаржевска „Димитър Димов", излязъл миналата година. Както е отбелязано в кратката анотация, в представе ната монография „се проследява творческият път на известния български писател от ХХ в. - прозаик, драматург, есеист, автор на широко известния роман „Тютюн“, проследява се еволюцията на неговите литературно-есте тически възгледи, завършила с овладяването на метода на социалистическия реализъм. Въз основа на идейно-естетическия анализ на Димитър Димовите произведения и разглеж дането на тяхната жанрово-стилова структура изследователката разкрива не само качествената величина на неговото майсторство, но и динамиката в развитието на целия след военен литературен процес в България. "1 Най-зрелите в идейно и художествено отношение произведения на Димитър Димов (романите „Осъдени души“ и „Тютюн", пиесата „Почивка в Арко Ирис") още приживе на писателя прекрачиха пределите на неговата родина и влязоха в съкровищницата на световната литература. Неговото творчество е широко известно на съветския читател и зрител. Но за съжаление, както отбелязва и самата изследователка, „освен неголямата монография-есе на българския литературовед П. Зарев „Димитър Димов" все още няма друго сериозно изследване на творчеството на този известен писател нито в Съветски съюз, нито в България. В много статии, в кои то се анализират неговите произведения, става главно дума за романа „ Тютюн", по-спе циално за неговите „Осъдени души", а проблемът за положителния герой и досега все още не е изследван". 2 Монографията на В. А. 1 Цит. книга, с. 2. 2 Пак там, с. 8-9. 162 Захаржевска е продиктувана от желанието да бъде запълнен този досаден пропуск.