„Исскуство и мировые религии” от Е. Г. Яковлев

В предговора към книгата си „Изкуството и световните религии" Е. Г. Яковлев пише: „Този труд е посветен на един от аспектите на взаимодействието на изкуствата със световните религии (будизъм, ислям, християнство) и участието му в духовната култура на човече ството, а именно - на проблема за функционирането на изкуството в структурата на тези религии. При това в заимодействието се разглежда на различните форми на художестве ното и религиозното съзнание, т. е. в аспекта на философско-естетическия, теоретическия анализ, което позволява да се определи точно Методологическият характер и границите на даденото изследване. Същевременно ние смя таме, че това дава възможност да се определят Някои общотеоретически принципи, които могат да бъдат полезни и за естетиката, и за теорията на научния атеизъм, и за религиознанието, и до известна степен за историческото и теоретическото изкуствознание. Такива са задачите, които си е поставил авторът на това изследване. В основата на дадената книга са залегнали специални лекционни курсове, четени от него през различно време в Ханой, в някои факултети на Будапе щенския университет и във Философския факултет на Московския държавен университет. Някои от проблемите, които се осветляват в труда, са били също така изложени в доклади, четени от Е. Г. Яковлев на V, VI, VII международни конгреси по естетика в Амстердам, Упсала, Букурещ. Но трябва особено да се подчертае, че много от идеите в това интересно изследване са възникнали не толкова в резултат на теоретически размисли и строг логически анализ, а са родени от непосредственото съприкосновение на автора с изкуството на Индокитай, Далечния Изток, Средна Азия и християнския Изток и Запад. Трудът на Е. Г. Яковлев е изграден от четири глави: „Религиите в света и системата на изкуството“, „Будизмът и изкуството“, „Ислямът и изкуството“, „Християнството и изкуството". Авторът напълно съзнава, че проблемите, разглеждани в неговия труд, съвсем не изчерпват цялата сложност на такива духовни явления като изкуството и религията, но извършеното от него му позволява да пристъпи към тях от методологическа позиция, да разглежда различните степени на взаимодействие на изкуството с религията, да представи „, механизмът" на взаимодействието, който се изгражда в продължение на хиляди години от историята на духовната култура.