Книжка-5

1975, Книжка 5 - Съдържание

Поместена е статията на проф. д-р Ханс Рихтер, член на Германската акаде мия на науките в Берлин, „Поет-декла матор - народен поет. Ерих Вайнерт итрадицията". (Авторът въвежда термина Sprechdichter.) За да стигне до собствена творческа платформа, до място на поеттрибун на революционната работническа класа, големият социалистически немски писател Ерих Вайнерт е изминал сложен и противоречив път на развитие. Ето как самият Вайнерт обяснява понятието поетдекламатор: . . . Поетът-декламатор, доколкото притежава дарбата за творче ско превъплъщаване, е най-добрият интерпретатор на своята поезия. Само той познава нейната вътрешна ненаписана ме лодия. Той въздействува по-силно от поета, който се изявява само посредством напечатаната дума..." Тази авторова интерпретация обогатява произведението със своята индивидуалност, от друга страна, по отношение на литературния процес текстът би могъл да се сравни с една партитура при условие, че езиковата интерпретация на поста се предвижда като органична съставка на произведението. Авторът отбелязва, че въпросът за отношението на Вайнерт към традицията тряб ва да се разглежда чрез решаващата за творчеството му предпоставка - а именно, че той е поет-декламатор. Макар и едностранчиво, утвърдено е становището Вайнерт да се счита приемник на традицията, отбелязана в литературата с имената на Х. Хайне, Г. Хервег и Г. Веерт. Но вгле даме ли се, отбелязва авторът, в неговото поетично творчество - предпоставки, ге незис и обхват, то трудно може да се установи приоритет към някоя определена традиция, независимо от предпочитанието му към демократично-революционната ли тература. Ерих Вайнерт изисква активна намеса на писателя-творец в обществения живот, особено когато е убеден, че ще въз пламени със словото си ратуващия за правда и свобода по-силно, отколкото ще стори това политическият агитатор или публицистът. В това отношение Вайнерт може да бъде поставен в плеядата от пи 138 сатели като Волтер, Юго, Зола, Р. Ролан, Х. Ман. Но и това сравнение не дава достатъчно данни за определено пряко въз действие върху творческия му процес. Характерно за Вайнерт е, че той не е свързан органически с дадена литература и традиция, защото той търси и намира опорните си точки в живота. Периодът от 20-те години, по-конкретно духовната атмосфера на литературното кафене „Ретортата“ в Лайпциг, а за Вайнерт един практикум на експериментиране, в който той си изяснява постиже нията на предходни и съвременни автори. По него време той е последовател на Франк Ведекинд, след което попада под влиянието на Моргенщерн. Поезията на Моргенщерн се откроява със свое образ ната си езикова фантастика и тематични, методологически и технически особености; нейното конкретно въздействие над Вайнерт, по-специално от „Песни на гилотината", е сведено от автора до ориентация в боравене с действителността, намиране пътища за адекватно обективиращо проявление на собственото светоусещане, опит и житейска мъдрост. Оригиналната композиция при съчетанието на думите в лириката на Моргенщери става за Вайнерт образец, използуван по-късно многократно в пролетарско-революционната му сатира.