Резюме
Една от най-характерните и положителни особености на художествената литература е нейното необозримо богатство и разнообразие. Продължителното историческо развитие, сложните културни влияния, индивидуалните и колективните търсения, както и въздействието на социалната среда, на социално-политическите и икономическите фактори са довели до сложно обо собяване и раздробяване на литературата. От началния синкретизъм по сложни пътища се върви към разделяне, към самостоятелен частичен развой, към оформяне на разнообразни тура се намира в процес на непрекъснато развитие, движение и изменение. Само при този процес става възможно постигането на нови, оригинални образи, способи и форми, чрез които по нов начин се разкрива съдържанието в литературата. Изкуството в една или друга степен пресъздава заобикалящите ни явления от действителността, живота и хората, техните характери и взаимоот ношения. Но общественият живот, природната среда и човекът постоянно се менят. През различните етапи на общественото развитие забелязваме различни преходи и изменения. Те именно пораждат необходимостта от откриването на нови форми и образно-съдържателни ценности в художествената литература, в творчеството на писателите. Измененията в човешкия живот не се отразяват механично в литературните произведения, а минават сложния път на художественото претворяване и трансформиране. Огромното разнообразие, което наблюдаваме в развитието на литерату рата, не е произволно, нито е абсолютно. То е резултат на сложни взаимодей ствия и процеси, в основата на които има едни или други норми, утвърдени при продължителната човешка практика, при творческите търсения. С изменението на художествената литература несъмнено се мени и обликът на творбите. Всяко литературно произведение има своя неповторима постройка. Но безспорно е, че има редица произведения, при които забелязваме сходни белези, сходни елементи. Най-съществени изменения в структу рата на творбите се наблюдават при преминаване от една епоха към друга. Сходни особености са се очертали преди всичко при произведенията, които принадлежат към определена и еднаква жанрова форма. Лирическите, епи ческите и драматическите творби имат свои собствени норми на устройство, които могат самостойно да бъдат характеризирани. Между отделните литературни родове и видове съществува една основна близост в начина на изграж дане - и едновременно се забелязват различия. Общността е във връзка главните литературни норми, които важат за всички случаи. C В рамките на всеки род и вид има елементи, които говорят за една относително устойчива структурна цялост. Основата и 6 Сп. Литературна мисъл, кн. 4 81 който ляга в жи е в известна връзка със същността на жизнения материал, веца на съдържанието. Има връзка и с отношението на автора, с качествата на таланта му, със замисъла, който се влага. В живота има различни явления, с нюанси, с преливания на багри и тонове. Те могат да бъдат разгледани и оценени откъм различни техни страни. Това, както и спецификата на художествената практика, е довело до обособяване на жанровите форми. Жизнен ите аспекти насочват към различни начини на претворяване в художествената литература. По-нататъшното реализиране на произведението в една от основните форми е въпрос на авторски талант, наклонности, умение, желание, търсения и пр.
Литература, жанр и литературна класификация
-
ИздателПечатница на Издателството на Българската академия на наукитеОбхват на страниците:81-98Брой страници18ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
Ключови думиРезюмеЕдна от най-характерните и положителни особености на художествената литература е нейното необозримо богатство и разнообразие. Продължителното историческо развитие, сложните културни влияния, индивидуалните и колективните търсения, както и въздействието на социалната среда, на социално-политическите и икономическите фактори са довели до сложно обо собяване и раздробяване на литературата. От началния синкретизъм по сложни пътища се върви към разделяне, към самостоятелен частичен развой, към оформяне на разнообразни тура се намира в процес на непрекъснато развитие, движение и изменение. Само при този процес става възможно постигането на нови, оригинални образи, способи и форми, чрез които по нов начин се разкрива съдържанието в литературата. Изкуството в една или друга степен пресъздава заобикалящите ни явления от действителността, живота и хората, техните характери и взаимоот ношения. Но общественият живот, природната среда и човекът постоянно се менят. През различните етапи на общественото развитие забелязваме различни преходи и изменения. Те именно пораждат необходимостта от откриването на нови форми и образно-съдържателни ценности в художествената литература, в творчеството на писателите. Измененията в човешкия живот не се отразяват механично в литературните произведения, а минават сложния път на художественото претворяване и трансформиране. Огромното разнообразие, което наблюдаваме в развитието на литерату рата, не е произволно, нито е абсолютно. То е резултат на сложни взаимодей ствия и процеси, в основата на които има едни или други норми, утвърдени при продължителната човешка практика, при творческите търсения. С изменението на художествената литература несъмнено се мени и обликът на творбите. Всяко литературно произведение има своя неповторима постройка. Но безспорно е, че има редица произведения, при които забелязваме сходни белези, сходни елементи. Най-съществени изменения в структу рата на творбите се наблюдават при преминаване от една епоха към друга. Сходни особености са се очертали преди всичко при произведенията, които принадлежат към определена и еднаква жанрова форма. Лирическите, епи ческите и драматическите творби имат свои собствени норми на устройство, които могат самостойно да бъдат характеризирани. Между отделните литературни родове и видове съществува една основна близост в начина на изграж дане - и едновременно се забелязват различия. Общността е във връзка главните литературни норми, които важат за всички случаи. C В рамките на всеки род и вид има елементи, които говорят за една относително устойчива структурна цялост. Основата и 6 Сп. Литературна мисъл, кн. 4 81 който ляга в жи е в известна връзка със същността на жизнения материал, веца на съдържанието. Има връзка и с отношението на автора, с качествата на таланта му, със замисъла, който се влага. В живота има различни явления, с нюанси, с преливания на багри и тонове. Те могат да бъдат разгледани и оценени откъм различни техни страни. Това, както и спецификата на художествената практика, е довело до обособяване на жанровите форми. Жизнен ите аспекти насочват към различни начини на претворяване в художествената литература. По-нататъшното реализиране на произведението в една от основните форми е въпрос на авторски талант, наклонности, умение, желание, търсения и пр.