Основни черти на старата българска литература

Когато говорим за старата българска литература и искаме да се домогнем до нейната същност и до истинската й стойност, срещаме се с редица предубеждения, създадени у нас в разстояние на десетилетия - и чрез училището, и чрез твърденията на отделни учени, и чрез изказ вания на авторитетни писатели. Типичен е случаят с Пенчо Славейков В своята прекрасна статия „Българската народна песен" (от 1904 г. в стремежа си да изтъкне високите художествени качества на българ ската народна поезия, Славейков дава остра отрицателна характеристика на старата литература: „Тия песни са творения на един народ, който почти до преди един век не е имал своя литература, която да го ре кламира на пазаря на световната суета. Цялата наша писменост отвъд синура на завчерашното столетие носи за права бога име българска литература, по чужденски терк кръщавана ту с тара, ту средня, ту нова. В нея няма нищо българско освен азбуката. Псалтири, молитвеници, дамаскини, - дамаскини, молитвеници и псалтири, ред по ред, като верига жерави гонени от южния вятър (от Византия), прелитат те на север към Балкана, който май не се интересува каква песен му пеят. Сегиз тогиз, за разнообразие, между тези все едни и същи книги се появява и житие на някой аршинобрад беломорски светия - постник духом - или нашенски бежанец от живота, хора като хората и грешници като грешниците, които, за чудо голямо на останалите грешници, перото на писач от техния еснаф е превърнало в светци. Днес за днес тия свети книги и жития на грешни хора имат голяма цена - най-вече за филолозите сами не бог знай какви праведници". В тая своя жестока присъда Пенчо Славейков прави единствено изключение за апокрифите - които има действително неща с дивен смисъл и поезия", но и тук неговият скептицизъм го кара да забележи, че не е още установено „какво и колко книги българско са преводи, се таи в подражания тях. Характеристиката му продължава: „Всички т на или компилации, правени от служители ническите черквата, и църковни чужди за самия народ, както са му били чужди и държав интереси, на които тези служители са посветявали своите стр. 5-6).