Български аноним

Една огромна област от българската книжнина още не е привлякла вниманието нашите изследвачи - анонимната литература. Българската анонимна литература крие значителни богатства. Докосвана от отделни изследвачи, по конкретни поводи, тя все още не е предмет на системни проучвания от страна на библиографските работници, историците, литераторите и публи цистите. През течение на дълга върволица от десетилетия причини от разнообразно есте ство заставят много писатели, общественици, публицисти и всякакви други труженици на перото да прикриват имената си, да не ги означават върху публикациите си нито с псевдоними, нито с някакви инициали или знаци. Заедно с псевдонимите, различните видове мистификации (по отношение автора, годината, местоиздаването, издателя и пр.) и плагиатите - анонимите са една от формите на така наречените в библиографията литературни измам и. Към тази група някои автори отнасят и така наречените подложни съ чинения 2 (псевдени графи и апокри фи). По обсег и разпространение найголямо значение между различните видове литературни измами имат псевдонимите и анонимите. И у нас, както другаде, с течение на годините броят на отделните анонимни публикации (да оставим на страна анонимните статии) непрекъснато е раснал, за да стигне днес, по моя преценка, към 30.000 броя, тоест проблизително към 18% от всички публикувани у нас след Освобождението книги! Някои виждат в анонимността становища не голямо социално зло, но подобни са попречили на това интересно културно-обществено явление да се шири, защото покрай някои свои отрицателни страни, - с които впрочем само реакционните сили са злоупотребявали - анонимността е служила за щит на прогресивните обществени дейци от всички времена и народи и под нейна закрила идеите им са вдъхновявали народните маси в борбата им с реакцията.