Робинзониадата на един западноевропейски автор

Макар декадентството на Запад през края на миналото столетие да отбелязваше повратен пункт към нанадолнището и разрухата, все още проблясваха светлини от минало величие, все още гърмяха могъщи гласове, все още се раждаха интересни идеи. Само половин столетие оттогава и Пол Валери ние не можем да познаем нищо от онова, което някога е било дивните Сарди" на буржоазната култура. Последните големи представители на критическия реализъм на Запада се наклониха на ляво и напус наха потъващия кораб, на буржоазията: Анатол Франс, Томас Ман, Ромен Ролан и други. След тях разрухата стана толкова ството отдавна са формирали нег Повсеместна, че сега трудно биха могли да се забележат някакви надеждни форми, течения или школи. Не че липсват названия и имена, но те са в повечето случаи отчуждени от живота. В този неразгадаем водовъртеж са попадали и попадат и някои надеждни автори, които правят неимоверни усилия да се отскубнат и намерят смисъл, път и цел в живота. Защото всичко това, което на Запад се провъзгласява за смисъл или идея, се оказва безсмислица, хаос, всичко, което се показва като свободно развитие на личността" се оказва безпътие, лутане или тъп чене на едно място. За ужас на западните буржоазни идеолози, така тържествено провъзгласената свобода се оказа не само „гладна", (по израза на Маркс) но и празна!