Резюме
Във Франция Ренесансът настъпва по-късно от този в Италия. Макар че наченки на въз раждане се забелязват към края на XIV и през XV в., той се развива в пълната си сила през XVI в. Ренесансът в своето начало отбули пред очите на хората древната наука, мъдрост и история, за да могат, учейки се от нея, да потърсят нов начин на живот, да погледнат на света ина себе си не през мрачните очила на религията, а през юношеското и младенческо откриване на природата и живота. Това, че във Франция той настъпва с почти един век след италианския, има и своите положителни страни. Защото вече бе открита печатната машина, земният хоризонт бе разширен с откриването на Америка за европейците, а окончателното падане на Византийската империя причини един прилив на древногръцката книжнина, която европейците откриват за първи път. Развитието пък на икономиката, възникването на манифактурното производство, разширява нето на търговията, забогатяването на градовете и тяхното освобождаване от феодалната за висимост причинява всестранен кипеж в цялото европейско общество, въпреки съпротивата на старите сили. Точно това всестранно обновяване на живота, като се започне от икономиката и се свърши до духовните интереси, във Франция обхваща все повече и повече съсловия, които се преориентират към новото. Макар и скъсването със Средновековието да не е повсеместно и пълно, то влияе върху всички. Тъй че средновековният дух, който все още упражнява своето влияние върху значителен брой съвременници, вече не е същият. Той е станал по-търпим, по-мек и не така суеверен и тып, както ебил преди векове. Възкресението на античността от своя страна засил ва светския, граждански характер на културата, която дотогава е имала чисто религио зен оттенък. XVI в. във Франция е повратен не само за френската наука и философия, но и за лите ратурата, особено за поезията. Това е в тясна връзка с издигането на френския език като език на литературата, чието шествуване продължава до началото на ХХ в. Откъсването му от латинския език му позволява да се разгърне в своето богатство с всичките му нюанси. Затова особено спомага групата пости от средата на столетието, която носи названието Плеяда. Глава на тази група е поетът Пиер де Ронсар (1524-1585). Той е роден в замъка Поасониер в областта Вандом. Потомък е на аристократична фамилия, чиито членове са се отличавали неведнъж в служба на кралството. В своята младост той става паж на Орлеанския дук, изучава военното изкуство. Пред него се открива възможност за блестяща военна кариера, когато на 18 години след тежко боледуване почти оглушава. Това го принуждава да прекъсне военната си кариера и опитва щастието си в поезията. Той чувству ва, че образованието му не е на нужната висота и в 1543 г. подновява учението си. В течение на седем години под ръководството на Дора изучава античността из основи, установява връзки със своите приятели-пости, с които полагат основите на новата литературна школа, която ог лавява. Поетичното му творчество започва от 1550 г., когато публикува своите „Оди". От 1560 г. той става любим поет на краля юноша Шарл ІХ, който го настанява в двореца Лувър и го пра ви официален придворен поет. В това деликатно положение обаче Ронсар успява да запази достойнството си на поет, макар и да изпълнява придворните поръчки, без да изгуби ориги налността и самобитността си.