Понятието реализъм в кореспонденцията между Гьоте и Шилер

Както във всички социалистически страни, така и теоретиците и естетиците на ГДР проявиха голям интерес към проблемите, които постави дискусията по въпросите на реализма в литературата, проведена от Института за световна литература „Максим Горки" в Москва. да В редица публикации се изтъкна, че реализмът и художествената правда не бива се разглеждат изолирани едно от друго. Трябва на първо място да се има предвид, че истината е винаги конкретна, че тук се борави с исторически променливи степени в развитието на вярното художествено отражение на действителността. При това всяка степен, независимо от своите качест вени особености, притежава нещо общо с останалите етапи в развитието на изкуст вото: съобразно познавателните възможности на своето време отразява правдиво дей ствителността. Така например Пин застъпва гледището, че не може да се говори за никакъв „антиреализъм" като самостоятелен метод, а само за различни антиреалистични течения, които външно твърде различни, имали едно общо: да отричат основния принцип на реализма - вярното художествено отражение на действителността. Подобна мисъл развива и В. Хайзе в статията си „По някои основни въпроси на марксистката естетика“ („Deutsche Zeitschrift für Philosphie", 1/1957). Той подчертава историческия характер на художествената правда. Като разглежда възгледите на Безенбрух, Хайзе пише: ...Реализмът съществува, откакто съществува изкуството, негов модел не са обаче изкуството и литературата на XIX век. Той трябва да се разбира истори чески, има различен образ и за някои периоди ние отвикнахме да разбираме езика му" (цит. ст., Я. 52).