Александър Блок за Освобождението на България в поемата „Възмездие”

В новата руска литература се набелязват цяла редица произведения, които разработват български теми, породени от братска любов и симпатии към страдащия български народ и неговите борби за освобождение. Още великият Пушкин в повестта си „Киржали“ (1834) изобразява като главен герой българин. След него А. Ф. Велтман обръща погледа си към българското средновековие - Райна Королевна боларская (1843). Но интересът към нашата родина в руската литература се разраства особено към средата на миналия век, когато след Кримската война на шето революционно-освободително движение навлезе в нова решителна фаза и се стигна до Априлското въстание - 1876 г. и Освободителната руско-турска война (1877—1878). Героичният порив на българския народ, неговите страдания и горчива робска участ намират жив отклик сред най-значителните руски писатели. Хуманистът демократ Тургенев (1860) посвети на патриотичната българска интелигенция най-известния си роман „Накануне“. По-късно, по време на жестокото потушаване на въстанието в Батак, Перущица, Брацигово и др. той написва стихотворението си „Крокет във Виндзор“ (1876 г.) - изобличителен документ за лицеме рието на аристократична Англия, допуснала нечути произволи на турците.