Ново кратко проложно житие на Иван Рилски

Археографските издирвания на произведения, посветени на живота и делото на личности от българската история и култура, в ръкописи от съветските книгохранилища хвърлят нова светлина върху редица съществени проблеми в областта на българо-руските книжовни взаимоотношения през средновековието. На първо място ще отбележим развитието на агиографските цикли за българските светци, сред които и на основателя на Рилския манастир. Наблюденията в тази насока очертават наличието на определена литературна традиция, която староруските книжовници и преписвачи спазват в течение на няколко десетилетия. Оказва се, че на руска почва възникват или се адаптират въз основа на по-ранни текстове нови проложни жития за Иван Рилски. DENTE) Агиографската творба, която ще бъде представена в настоящото съобщение, се отнася към кратки те проложни жития на Иван Рилски. Новооткритото съчинение влиза в състава на руски ръкописен сбор ник, датиран от съветските палеографи към XVII в. — Пролог за септември -март. Ръкописът се съхранява в Централния държавен архив на древните актове (ЦГАДА) в Москва под № 74 от фонд 201 - сбирката на граф М. А. Оболенски. В палеографско и езиково отношение този пролог не е проучван специално. Отбелязан е само в машинописния опис на сбирката, в който са посочени няколко кратки данни за паметника. С оглед на това се налагат някои по-подробни сведения за ръкописа от палеографска гледна точка. Пролог № 74 съдържа 11+811 листа, 19,5 х 30,5 см, текстово поле 14,5 х 24,5 см, 20 реда, 10. Липс ва началото. Голяма част от листовете са реставрирани. Хартията е плътна, светложълта. Водните знаци са следните: две кули (Bг., № 15 955 от 1576-85), две кули с инициала „М" (Br., № 1596 от 1581) и двуглав орел (Вт., № 300 от 1591-92). Подвързията е късна, от ново време, картон с кожа. Украса няма. Писмото е среден полуустав. Употребено е кафяво мастило. От влагата на отделни места някои от буквите са заличени. Писали са няколко книжовника. Двуеров правопис, употребява се само малката носовка. Често се среща буквата с. Широко с употребен паерчикът. Приписки няма. Ръкописът принадлежи към стария тип пролози, включващи освен кратките жития на светните и поучения, и слова от патерика. По отношение на съдържанието на агиографските съчинения трябва да се отбележи, че те представляват контаминация от светците и разширената редакция на пролога. В този тип пролог обикновено се включват кратките жития на българските светци Петка Търновска, Иларион Мъгленски и Иван Рилски. Паметникът започва с Поучение на Григорий Богослов (без начало). В пролога са застъпени паметите на голяма част от руските светци. От южнославянските светци освен българските е отбелязан Вячеслав Чешки (под 28. ІХ). Житията на българските светци са ценни за нашата литературна история. Всяко едно от тях е своеобразна редакция, преработка на известните досега текстове - факт, заслужаваш допълни телни проучвания на руската и славянската агиографска традиция.