Недопятата песен на Иван Вазов

Отразил в лириката си мъките, стремежите, борбите, жертвите, победите и погромите на българския народ в усилията му да създаде свободна, обединена, демократична родина, народният певец Иван Вазов в „Недопята песен", спокойна и носталгична равносметка на неговия живот, отдаден на народ и родина, говори за любовните си недопети песни. Те всъщност са изпети, но сме свикнали да не ги забелязваме, да ги пренебрег ваме, да ги омаловажаваме количествено и качествено, психологически и естетически. Любовната лирика на Вазов е разглеждана само в основни, изчерпателни студии, посветени на целокупното му творчество. Затова и съставителят на една антология на българската любовна лирика, в която помества близо 320 любовни стиха от бъл гарски поети от Петко Славейков до Багряна, е представил Вазов само с четири. А в предговора „Любовта в нашата поезия" Вазов не е споменат като определен момент от развитието на любовната ни лирика, като неин главен представител, а само за да се изтъкне, че „Другото в Кирил-Христовата любовна лирика е само една степен погоре от Вазова". ка Вазов е усещал, очаквал и подготвял националноосвободителната революция още в началото на 1871 г. с едно от първите си печатани стихотворения, „Днес" (1, 378-379). Патриотичната тема, просвещението на народа, красотата и копнежът по величествените български планини, увереността в светлото бъдеще на народа - всичко това прозву чава още от първите му обнародвани стихотворения (1, 371-378). Обаче в Сопот през 1875 г. той разбира, че е призван да възпява борбата на своя народ. И прави равносметна дотогавашното си творчество и го отрича, скъсва струните на интимната си лирика и ги заменя с железните струни на революцията. Вазов подхваща ботевски мотив, станал по-късно основен, съдбовен в лириката на нашите големи пролетарски поети. Той се обвинява преди всичко за захласването, с което е възпявал красотите на родната природа („Новонагласената гусла", 1, 86-88, строфите II, IV - VIII). Дотогава Вазов отпечатал само „Борът“, „Станси. Стара планина“ и „Сбогом на Витош планина" (1, 77-79, 375-377, 409-411). Любовни песни не е печатал, но е писал. За тях споменава само в трета строфа: „Ази възпявах мойте надежди, /мойте желания, лудешки, мили, черните очи, витите вежди, що са нас млади сявга пленили."