Журналистът и ораторът Стефан Стамболов

На 21 ноември 1876 г. в Букурещ завършило заседанията си Общото събра ние на Българското централно благотворително общество (последният БРЦК). След закриването бил отслужен парастас за падналите български юнаци". „На парастасът - четем във вестник Нова България" - между другите поме нати чуха се и имената на Киряева, Раковский, Ботева, Драгостинова, Тихова, Волова и пр. Г-н Стамболов прочете едно словце, в което накратко и ясно изложи революционното движение на Балканския полуостров от Херцеговинското въста ние до сега. Словото беше доста красноречиво и трогателно, много от присъствующите плакаха. " Сред присъствующите" и без съмнение сред най-развълнуваните е бил многозаслужилият български просветител Райчо Ил. Блъсков (неговият син Владимир е бил един от куриерите на Търновския революционен окръг по въстанието), стопанинът на споменатия вестник „Нова България". Веднага след като Стамболов свършил словото си, дядо Блъсков се втурнал към него, пре гърнал го насълзен и тозчас му предложил редактирането на вестника. Било безветрено време за българските революционери, време, когато Русия вече определено поела в ръцете си българското освободително дело и оставало само да се чака - кога и как ще се извърши тъй дълго жадуваното, тъй жестоко изстраданото Освобождение. Затова Стамболов приел предложе нието на Райчо Блъсков от все сърце" по собствените му думи. „За да се заловя с тази трудна и неблагодарна задача - изповядва той във вестника, накара ме моето горещо желание да бъда полезен народу си, доколкото ми е възможно и ми иде отръки, в тия трудни и усилни времена, когато не е възмож но с ножа си, то поне с перото си, докато пак се представи случай да поделиме cC нашия умразен и развратен тиранин юнашки меган". А че перото може да бъде оръжие със страшна сила, Стамболов знаел отдавна. Това бил един от главните уроци по революция, които невръстен още, той получил в тайните одески кръжоци, бил един от главните подтици да създаде своите огнени революционни песни. Всъщност цялата му поезия е била подчинена на целите на агитацията, той я съчинявал и гледал на нея тъкмо като на агитационно средство, като на основно оръжие в апостолските му обиколки за съживяване на комитетската дейност в България след смъртта на Васил Левски.