Емануил Попдимитров

Появил се в литературните издания към средата на първото десетилетие на ХХ в., Емануил Попдимитров проявява твърде голяма продуктивност на „дебютиращи поет и само за няколко години заема своето място сред поетич ните си връстници от така нареченото „символистично" поколение: Теодор Траянов, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Людмил Стоянов, Христо Ясе нов и някои други. Неговото място сред тази фаланга обаче е доста своеобраз но, тъй като подобно на Дебелянов и Ясенов той създава, особено в началото, едно не напълно еднородно и различаващо се по идейно-емоционалната си основа, а в известен смисъл и по своята поетика творчество. Дори единодушната и почти задължителна уговорка-извод на всички, които са писали за поета - и при появяването на първите му стихосбирки, а и до днес, и хвалители, и по-сдържани ценители, та и отрицатели, - е още по-категорична: Емануил Попдимитров оставя противоречиво литературно наследство. Наистина едновременно с първите си стихове, изградени под несъмне ното влияние на теорията (философията) и стилистиката на символизма, Емана нуил Попдимитров пише и творби, които се отличават с повече или по-малко реалистичен и романтичен облик, но във всеки случай освободени от крайностите на неясната и екзотично-символистична образност. Тази „двоякост поетичната изява, обяснението на която трябва да се търси в сложното въздей ствие и взаимодействие" на различни житейско-биографични и исторически, идейно-психологически и литературни фактори, съществува преди всичко в до военното поетично дело на Емануил Попдимитров. При новата революционна обстановка след Първата световна война, в борбата между индивидуалистичната изолираност на поета -символист и романтик, от една страна, и гражданските вълнения на тръгналия все по-уверено по пътя на реализма творец - от друга, постепенно връх взема социалносъдържателната и реалистична тенденция, за да стигне през 30-те години (при всичките колебания и зигзаги) до пълна победа на реализма. Тази еволюция на поета става и един от най-симптома тичните примери, показващи не просто развитие, но и превъзмогване и преодо ляване на символизма главно чрез по-голямото проникване в стиховете на пое та на българската природа и земя, чрез хуманистичното преклонение пред красотата и любовта. А във връзка с това и вслушване в историческите и циалните повели на времето. Пътят на Ем. Попдимитров потвърждава и илюстри ра по най-безспорен начин общите прогресивни тенденции в националния лите ратурен процес от първото десетилетие на века до победата на социалистиче ската революция.