Библиотеката на Николай Лилиев

Известният наш поет академик Николай Лилиев е притежавал богата библиотека. Запа зената част от нея наброява над 3000 тома. Разнообразието на тази сбирка е голямо, като се има предвид, че Лилиев е известен преводач, дългогодишен драматург на Народния театър „Иван Вазов", следвал е в Лозана и Париж, поддържал е контакти с всички съвременни български поети и писатели. Наред със стихосбирките на български и чужди автори се редят произведенията на българската, руската, западноевропейската драматургия, антични трагедии, книги по литературознание и езикознание, по философия, психология и социология, театрално дело и сценично майсторство, театрознание и изкуствознание, книги по право, биографии на известни артисти, писатели, юби лейни сборници, издавани в чест на наши известни учени, мемоари, книги по фолклор, педагогика, история, география, пътеписи, справочни издания, енциклопедии и речници. Има запазени цели годишнини на известни литературни списания, издавани у нас и в чужбина. Първи сведения за любовта на Лилиев към книгите срещаме в спомените на негови съученици и приятели: „Влечеше го литературата. Там беше сърцето му... Николай беше почти беден, нямаше пари да си купува книги и вземаше от моята библиотека" (инж. Г. Стайнов, брат на акад. П. Стайнов). Литературният критик Георги Константинов, член на голямото семейство на Лилиев, споделя: ....искаше да съсредоточи своите сили в духовни дирения, да принадлежи изцяло на иде алите за поезия и красив живот и защото още от юношеските си години за него най-възвишеното човешко дело беше самопожертвуванието, "2 За четенето Лилиев смята, че то е възприемане на духовни ценности, съхранени в книгите, и само по себе си е творчество: „Винаги, когато съм живял с някоя своя идея и когато съм искал да пиша, съм се питал: „Можеш ли да кажеш нещо, което не е казано преди тебе?" Затова пред почитам да чета. И четенето е творчество, "3 Още в Свищов той чете на български, руски и немски не само поезия, а и философска, политико-икономическа литература. В писмо на Ружа Фъртунова, братовчедка на Лилиев, до Димитър Подвързачов се споме нава: „Видях се с Николая, той си е изписал французски книги; имаше и двама философи - Спи ноза и не зная още кой. Казва, че ще чете философия, един ден да може да критикува... Николай тази вечер ми остави една книжка - Философия на егоизма - Ницше, Ибсен, Щирнер. "4 Вече двадесетгодишен, Лилиев сам си изкарва прехраната, успява да си купува книги и получава български, руски и френски списания. Познава Хайне в оригинал и се опитва да прави първите си преводи.