Публикувана на
Free access
Summary
Един от най-известните, но слабо проучени мотиви в поезията на европей ския символизъм е темата за не познатата жена. В западноевропейската литература го утвърждава „предтечата" на символизма Бодлер със стихотворението си „На една минувачка", четиридесет и трето поред в цикъла „Сплин и идеал" на единствената му стихосбирка „Цветята на злото" (1857). То не е сред възловите творби на Бодлер, очертаващи контурите на неговата поетика. Може би поради това не го откриваме и сред преводите на Георги Михайлов, който сам принадлежи към кръга на българските символисти популяризира поезията на Бодлер в годините на най-високия подем на направлението у нас. И Сонетът, На една минувачка" е поставен от поета в цикъла „Сплин и Идеал" между прочутия сонет,,Слепците“, вдъхновен от картината на Брьогел Стари „Притча за слепците“, и стихотворението „Скелетът-орач". Със „Слепците“ свързва сонетната форма, чиято традиция остава непоклатима във френската поезия още от епохата на Плеядата и Ронсар. Ето как гласи оригиналът интересуващия ни сонет:


Генеалогия на един модернистичен мотив

  • Page range:
    57
    -
    70
    Page count
    14
    Language
    Български
    COUNT:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Summary
    Един от най-известните, но слабо проучени мотиви в поезията на европей ския символизъм е темата за не познатата жена. В западноевропейската литература го утвърждава „предтечата" на символизма Бодлер със стихотворението си „На една минувачка", четиридесет и трето поред в цикъла „Сплин и идеал" на единствената му стихосбирка „Цветята на злото" (1857). То не е сред възловите творби на Бодлер, очертаващи контурите на неговата поетика. Може би поради това не го откриваме и сред преводите на Георги Михайлов, който сам принадлежи към кръга на българските символисти популяризира поезията на Бодлер в годините на най-високия подем на направлението у нас. И Сонетът, На една минувачка" е поставен от поета в цикъла „Сплин и Идеал" между прочутия сонет,,Слепците“, вдъхновен от картината на Брьогел Стари „Притча за слепците“, и стихотворението „Скелетът-орач". Със „Слепците“ свързва сонетната форма, чиято традиция остава непоклатима във френската поезия още от епохата на Плеядата и Ронсар. Ето как гласи оригиналът интересуващия ни сонет: