Биографът Захари Стоянов

Като събира материали за „Записки по българските въстания", Захари Стоянов стига до извода, че за българския народ са крайно необходими биографиите на ония революционери и водители, които със своята деятелност, високи морални качества и най-чист патриотизъм дадоха неоценим принос за нашето национално освобождение. В предисловието към първата си биографична книга - Васил Левски (Дяконът). Черти из живота му" - 3. Стоянов пише: „Посред възпяването на генералските еполети, посред френетическите ура и проливането горещи сълзи над чуждите гробове и величия не би било зле, ако тук-там се мяркаше и нещо за наши работи, за наши хора. Най-после и ние сме народ, боже мой, и ние имаме национален егоизъм, человеческо достойнство, което трябва да тържествува над чуждите авторитети, трябва да ни характеризира като народ, а не безсъзнателна, самоунищожающа се тълпа..." Биографът на Левски намеква с волтеровска ирония за нихилистичното, за липсата на чувство за историчност и национално самочувствие; първото - породено, а последващите - смачкани и убити през петстотингодишната робия. Въздигането на нашите герои, родени от новата ни история, ще спомогне за извисяване на националното чувство, за укрепване на самочувствието ни като нация. „Ще припомня това, което е забелязал за новородена България К. Иречек и към което неведнъж се е връщал Боян Пенев - пише Тончо Жечев, 1 ние винаги сме страдали от недостиг на историческо познание, склонни сме да мислим, че светът започва с нас и свършва с нас, че всичко може да се обяс ни от даден момент, а не и от неговата зависимост от предшествуващите го събития. Това изтънява често нашето чувство за приемственост, настройва нихилистично към постигнатото. "2 Вниманието на 3. Стоянов към жизнената и революционната съдба на А. Кънчев, В. Левски, Т. Каблешков, Г. Бенковски и др. е заострено още в неговата статия „Имената на българските въстаници, които са посягали сами на живота си", поместена неслучайно във в. „Работник“, бр. 28 от 29 април 1881 г. Това е първата статия на журналиста-прощъпулник 3. Стоянов на тема „българско националнореволюционно движение". Тя е направила голямо впечатление особено сред либералните среди. Тази статия на „стария комита“, както се е подписал 3. Стоянов, е вдъхновила народния поет Ив. Вазов да напише, Епопея на забравените“.