Summary
Писмата на Николай Лилиев до Христо Герчев, които публикуваме тук, са писани в пе риода от 1906 до 1909 г. Неизвестни досега, те бяха предадени в Националния музей на бъл гарската литература от дъщерята на Христо Герчев заедно с голяма част от неговия архив. Запазени са общо 12 писма и пощенски хартички: десет от тях са писани в Лозана, Швейцария, през юли-август 1906 г., едно писмо е изпратено от Йена, на път за България, а последното - от 1909 г. - Лилиев пише вече като студент от Париж. Името на Христо Герчев не се среща често в широко известния кръг от приятели, за които така подробно пише Георги Константинов в книгите си „Едно необикновено приятелство" „Николай Лилиев сред своите приятели". И Самият Лилиев в по-късните си спомени и разговори също не споменава за този свой дру гар от ранните студентски години, с когото, ако се съди по изповедния тон на писмата, го с свързвало не само литературно приятелство. До началото на 1906 г., когато за минава да следва в гр. Йена, Германия, Христо Герчев е основен учител в Шумен. В ръкописния му спомен „Моята скромна книжовна работа" (1965 г.) намираме данни за тогавашната му литературна дейност, включваща твърде разно142 1 Ръкописът се съхранява в ОДА - гр. Шумен, фонд 683-к, оп. 1. посочни творчески изяви - от стихотворни опити, критически бележки и преводи до сериозни монографични трудове, предимно в областта на диалектологията. Едва 23-годишен, Герчев с автор на немалък брой публикации: за първи път името му се появява в печата през 1903 г. като преводач от руски език; на следващата година списанията „Българан“ и „Пролетна заря" поместват няколко негови стихотворения и стихотворни преводи на Скиталец. През 1905 г. Герчев е вече активен сътрудник на сп. „Българска сбирка“, „Учителска мисъл" и в. „Общо дело", които печатат негови литературни бележки и рецензии за нашии руски писатели. По същото вре ме във Варна с псевдонима Немил-Недраг са издадени преводите му на Чеховите пиеси, Вишнева градина“, „Три сестри“, „Чайка“ и „Вуйчо Ваньо".
Новооткрити писма на Николай Лилиев до Христо Герчев
-
-
KeywordsSummaryПисмата на Николай Лилиев до Христо Герчев, които публикуваме тук, са писани в пе риода от 1906 до 1909 г. Неизвестни досега, те бяха предадени в Националния музей на бъл гарската литература от дъщерята на Христо Герчев заедно с голяма част от неговия архив. Запазени са общо 12 писма и пощенски хартички: десет от тях са писани в Лозана, Швейцария, през юли-август 1906 г., едно писмо е изпратено от Йена, на път за България, а последното - от 1909 г. - Лилиев пише вече като студент от Париж. Името на Христо Герчев не се среща често в широко известния кръг от приятели, за които така подробно пише Георги Константинов в книгите си „Едно необикновено приятелство" „Николай Лилиев сред своите приятели". И Самият Лилиев в по-късните си спомени и разговори също не споменава за този свой дру гар от ранните студентски години, с когото, ако се съди по изповедния тон на писмата, го с свързвало не само литературно приятелство. До началото на 1906 г., когато за минава да следва в гр. Йена, Германия, Христо Герчев е основен учител в Шумен. В ръкописния му спомен „Моята скромна книжовна работа" (1965 г.) намираме данни за тогавашната му литературна дейност, включваща твърде разно142 1 Ръкописът се съхранява в ОДА - гр. Шумен, фонд 683-к, оп. 1. посочни творчески изяви - от стихотворни опити, критически бележки и преводи до сериозни монографични трудове, предимно в областта на диалектологията. Едва 23-годишен, Герчев с автор на немалък брой публикации: за първи път името му се появява в печата през 1903 г. като преводач от руски език; на следващата година списанията „Българан“ и „Пролетна заря" поместват няколко негови стихотворения и стихотворни преводи на Скиталец. През 1905 г. Герчев е вече активен сътрудник на сп. „Българска сбирка“, „Учителска мисъл" и в. „Общо дело", които печатат негови литературни бележки и рецензии за нашии руски писатели. По същото вре ме във Варна с псевдонима Немил-Недраг са издадени преводите му на Чеховите пиеси, Вишнева градина“, „Три сестри“, „Чайка“ и „Вуйчо Ваньо".