Международна научна сесия за Любен Каравелов

На 20 и 21. ХІ. 1984 г. беше проведена Международна научна сесия „Любен Каравелов - живот и дело", организирана от Българската академия на науките, Софийс кия университет „Климент Охридски", Бъл гарското историческо дружество и Дружеството на филолозите-българисти. Присъству ваха видни дейци на българската наука и изтъкнати българисти от чужбина, между които: акад. П. Зарев, проф. Г. Димов, акад. П. Динеков, проф. Кр. Шарова, проф. Д. Леков, проф. В. Злиднев (СССР), проф. 3. Урбан (ЧССР), проф. К. Велики (СРР), ст. н. с. А. Улунян (СССР), н. с. Н. Зуева (СССР), н. с. Е. Шатохина (СССР), ст. ас. В. Спасова (Италия) и др. Пленарното заседание, проведено в Голе мия салон на БАН, бе открито от акад. П. Зарев, който се спря на условията и процесите, подготвили зрелия период на Българското възраждане - време, в което една от централните фигури е Л. Каравелов. След това думата беше дадена на акад. П. Динеков, който изнесе доклад „Л. Каравелов - лич ност и съдба“. Проследявайки основните моменти от живота на големия възрожденец, докладчикът разгледа неговото изграждане като борческа личност в Русия, възприемането на идеите на времето, отношенията със съвременниците. Беше изтъкнат протестният и бунтарски характер на творчеството му. Проф. Г. Димов говори по темата „Л. Каравелов и развитието на българската национална литературно-теоретична мисъл. Ав торът се спря на възгледа на възрожденския деец за тясната връзка между национална литература и национална съдба и ролята на твореца в този процес. Бяха посочени неговите критични прозрения - принципи на мате риалистическата естетика. „Л. Каравелов за ролята на науката“ - този проблем представи проф. В. Павлова. Тя потърси онези същест вени възгледи и произтичащите от тях методи на практическа работа, които руската научна мисъл в средата на XIX в. предостави на българския писател-революционер. От този Ъгъл на зрение бяха обяснени и усилията на Л. Каравелов за активна журналистическа работа като средство за изменение на дейст вителността. Проф. Кр. Шарова в доклада си „Л. Каравелов в историята на Българското възраждане" анализира трудните условия за работа в Русия, Сърбия и Румъния, както и възможностите за разгръщане на индивида в тях. Докладчикът подробно разгледа отношенията между Л. Каравелов и В. Левски, полемизирайки със схващането за същест вувала атмосфера на неразбирателство и недоверие между двамата. Проф. Д. Леков в „Л. Каравелов - журналист и публицист" изтъкна основните заслуги на юбиляра като вестникар: осъществил връзката между найважните идеи и наболели въпроси и българс кото общество; издигнал на челно място ре волюционната борба, пречупвайки всички въпроси през нейните нужди и изисквания; наложил нови публицистични критерии, нови норми на журналистическо поведение. В доклада си на тема „Л. Каравелов и книжовноезиковите борби през миналия век ст. н. с. Е. Георгиева посочи, че той създава научни предпоставки, ръководни за процеса на езиковото строителство. Л. Каравелов разграничава синхронния и диахронния аспекти, взема правилно становище по пробле мите за мястото на старобългарската традиция в новобългарския език, за отношението на диалектите към книжовния език. Като свърза историческите възгледи на Л. Каравелов с идеологията му, разяснявайки по такъв начин научно-теоретичните им основи, доц. М. Велева („Историческите възгледи на Л. Каравелов") разви някои основни аспекти в тях. Писателят-революционер се обявява сре щу историческото и каноническо право, има ясно становище за движещите сили на историческия процес - предпочита историята на низините, поставя българската история в контекста на европейската. След пленарното заседание работата на сесията продължи по секции.