Публикувана на
Free access
Summary
Този сборник осветлява съществени и разнообразни страни от творчеството и личността на Христо Ботев - най-безспорното духовно извисяване, което постига нашият народ в многовековния си път. „Българската критика за Христо Ботев" (съставителство и редакция Иван Пауновски) потвърждава, че интересът към делото на Ботев не секва и до днес - наистина сухо и шаблонно звучи този неведнъж повтарян израз. Ала в Ботевото дело откриваме толкова внушителни отлики - B идейната му сила, в емоционалната мощ, в естетическото въздействие върху читателя, че всяко поколение го преоткрива по свой начин. Същевременно - дълбоко национално по дух и колорит, това творчество е неотде 150 лимо от самосъзнанието и самочувствието на българина. В сборника се оглежда не само нивото на нашата литературно-историческа мисъл, а и трудният път на разкриване истината за Ботевата личност и дейност - тъй като не са липсвали опити и за разместване на есте тическите стойности. Както отбелязва на друго място познавачът на безсмъртния калоферец акад. П. Динеков, „трябваше Ботев да бъде освободен от пристрастията на свосто време, за да се разкрие истината за неговата личност, дейност и идеология. Трябваше да бъде видян в широката перспектива на историята. И това бе основната задача на боте вознанието много години. Задача трудна - защото понякога старите заблуди се сменяха с нови. . . Амплитудата на сборника е широка - от първия отзив и опит за критическа оцен ка на Добри Войников, „критическата сту дия" на Иван Вазов, печатана в сп. „Денница" (1890), и статията на Димитър Благоев „Христо Ботев пред съда на „естетичните", до текстовете на Георги Бакалов „Как са създавани Ботевите стихотворения“ и „Отде извира силата на Ботевата поезия", откъса от книгата на Тодор Павлов „Христо Ботев в поезията си" и статиите на Пантелей Зарев и Пенчо Данчев „Христо Ботев - идеологическо и емоционално единство“ и „Ве ликият съвременник". Сборникът е пръв опит да се очертае цялостно отношението на бъл гарската литературна критика към делото на Хр. Ботев. Той отразява усилията на писате ли и литературоведи от много десетилетия за изясняване на идейно-обществената и есте тическата значимост на Ботевото наследство - един дълъг и неприключил все още процес. Тъй като феноменът Христо Ботев в нашата поезия и мястото му в историческия развой на литературата ни се нуждае несъмнено от нови акценти и нов прочит от гледище на съвременността. Пък и нали всяка епоха разчита" художествените произведения отново и прибавя нови тълкувания на тяхната естетическа стойност, обогатява представата за различните творци.


Българската критика за Христо Ботев, сборник

  • Page range:
    150
    -
    152
    Page count
    3
    Language
    Български
    COUNT:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Summary
    Този сборник осветлява съществени и разнообразни страни от творчеството и личността на Христо Ботев - най-безспорното духовно извисяване, което постига нашият народ в многовековния си път. „Българската критика за Христо Ботев" (съставителство и редакция Иван Пауновски) потвърждава, че интересът към делото на Ботев не секва и до днес - наистина сухо и шаблонно звучи този неведнъж повтарян израз. Ала в Ботевото дело откриваме толкова внушителни отлики - B идейната му сила, в емоционалната мощ, в естетическото въздействие върху читателя, че всяко поколение го преоткрива по свой начин. Същевременно - дълбоко национално по дух и колорит, това творчество е неотде 150 лимо от самосъзнанието и самочувствието на българина. В сборника се оглежда не само нивото на нашата литературно-историческа мисъл, а и трудният път на разкриване истината за Ботевата личност и дейност - тъй като не са липсвали опити и за разместване на есте тическите стойности. Както отбелязва на друго място познавачът на безсмъртния калоферец акад. П. Динеков, „трябваше Ботев да бъде освободен от пристрастията на свосто време, за да се разкрие истината за неговата личност, дейност и идеология. Трябваше да бъде видян в широката перспектива на историята. И това бе основната задача на боте вознанието много години. Задача трудна - защото понякога старите заблуди се сменяха с нови. . . Амплитудата на сборника е широка - от първия отзив и опит за критическа оцен ка на Добри Войников, „критическата сту дия" на Иван Вазов, печатана в сп. „Денница" (1890), и статията на Димитър Благоев „Христо Ботев пред съда на „естетичните", до текстовете на Георги Бакалов „Как са създавани Ботевите стихотворения“ и „Отде извира силата на Ботевата поезия", откъса от книгата на Тодор Павлов „Христо Ботев в поезията си" и статиите на Пантелей Зарев и Пенчо Данчев „Христо Ботев - идеологическо и емоционално единство“ и „Ве ликият съвременник". Сборникът е пръв опит да се очертае цялостно отношението на бъл гарската литературна критика към делото на Хр. Ботев. Той отразява усилията на писате ли и литературоведи от много десетилетия за изясняване на идейно-обществената и есте тическата значимост на Ботевото наследство - един дълъг и неприключил все още процес. Тъй като феноменът Христо Ботев в нашата поезия и мястото му в историческия развой на литературата ни се нуждае несъмнено от нови акценти и нов прочит от гледище на съвременността. Пък и нали всяка епоха разчита" художествените произведения отново и прибавя нови тълкувания на тяхната естетическа стойност, обогатява представата за различните творци.