Summary
Когато търси да си обясни най-дълбоките причини на своето поведение, Бодлер понякога прибягва до нестабилното устройство на своята физиологична система, придобито от неравната връзка на неговите родители. Най-често обаче в духа на собствената му метафизическа етика той еубеден в намесата на „зли сили“, които с разнообразни и перфидни средства изкушавали слабата човешка природа и я отклонявали от пътя на дълга. „Змии“, „Демони“, „Дявол", „Сатана" - много са имената и превъплъщенията на тези сили". Подложена на тяхното коварно действие, волята губи своята устойчивост, тя се разпада унищожава. Още веднъж се осъществява обратният процес на съсредоточаването" - изпаряването на аза": Sur l'oreiller du mal c'est Satan Trismégiste Qui berce longuement notre esprit enchanté, Et le riche métal de notre volonté Est tout vaporisé par ce savant chimiste. (Върху възглавницата на злото триждивеликият Сатана дълго люлее нашия омагьосан дух и богатият метал на нашата воля изцяло се превръща в пара от този учен-химик. ") читателя" Това е строфа от дългото обръщение „Към в Цветя на злото. И неслучайно вложената в нея мисъл е програмно изразена във въведението - цялата стихосбирка е просмукана от идеята за активна намеса на сатанинското начало в живота на човека. Когато обаче четем внимателно обширната кореспонденция на поета, където в изповедна, съвсем непретенциозна проза описва своето всекидневие, следователно където е максимално изклю чена възможността за евентуално несъответствие между поетическата ситуа ция и действителното душевно състояние на автора, тогава разбираме и нещо друго, не по-малко важно: тук, в кореспонденцията, това абстрактно „сатанинско начало постепенно се преобразява и приема конкретните очертания на безбройните пречки, затруднения, неволи, които Бодлер среща по пътя си, с които е изпълнено съществуванието му. Вместо алегоричния и твърде неясен образ на някаква непонятна за разума, трансцендентална сила пред нас се из- правя обективната действителност с нейните неумолими изисквания и угрози. В едно вече цитирано писмо поетът споделя
Творецът и житейските обстоятелства
-
-
KeywordsSummaryКогато търси да си обясни най-дълбоките причини на своето поведение, Бодлер понякога прибягва до нестабилното устройство на своята физиологична система, придобито от неравната връзка на неговите родители. Най-често обаче в духа на собствената му метафизическа етика той еубеден в намесата на „зли сили“, които с разнообразни и перфидни средства изкушавали слабата човешка природа и я отклонявали от пътя на дълга. „Змии“, „Демони“, „Дявол", „Сатана" - много са имената и превъплъщенията на тези сили". Подложена на тяхното коварно действие, волята губи своята устойчивост, тя се разпада унищожава. Още веднъж се осъществява обратният процес на съсредоточаването" - изпаряването на аза": Sur l'oreiller du mal c'est Satan Trismégiste Qui berce longuement notre esprit enchanté, Et le riche métal de notre volonté Est tout vaporisé par ce savant chimiste. (Върху възглавницата на злото триждивеликият Сатана дълго люлее нашия омагьосан дух и богатият метал на нашата воля изцяло се превръща в пара от този учен-химик. ") читателя" Това е строфа от дългото обръщение „Към в Цветя на злото. И неслучайно вложената в нея мисъл е програмно изразена във въведението - цялата стихосбирка е просмукана от идеята за активна намеса на сатанинското начало в живота на човека. Когато обаче четем внимателно обширната кореспонденция на поета, където в изповедна, съвсем непретенциозна проза описва своето всекидневие, следователно където е максимално изклю чена възможността за евентуално несъответствие между поетическата ситуа ция и действителното душевно състояние на автора, тогава разбираме и нещо друго, не по-малко важно: тук, в кореспонденцията, това абстрактно „сатанинско начало постепенно се преобразява и приема конкретните очертания на безбройните пречки, затруднения, неволи, които Бодлер среща по пътя си, с които е изпълнено съществуванието му. Вместо алегоричния и твърде неясен образ на някаква непонятна за разума, трансцендентална сила пред нас се из- правя обективната действителност с нейните неумолими изисквания и угрози. В едно вече цитирано писмо поетът споделя