„Аз много огън хвърлих по земята”

Далече там - в красивата територия на моята ранна юношеска възраст - се срещнах с поезията на Христо Смирненски. Помня светлите летни сияния, прохладния дъх на читалищната библиотека, трепета при първия прочит на „Да бъде ден!"... Може би и преди това бях чел или слушал стихове от Смирненски. Може би... Но оная първа лятна среща остана завинаги в паметта ми. И в душата ми остана - с някакъв особен звън на медни тръби, с тъмен тропот на развихрени конници, устремени към хоризонта, с ясен блясък на петолъчни звезди, с къси изстрели по незнайни барикади и с отприщен гняв на многобройни тълпи. И с една необятна и странна музика - музика, която вече години и десетилетия звучи у мен, звучи и ме подема и издига при всяка мисъл за Христо Смирненски, при всеки поглед към портрета му, при всяко споменаване на името му. Защото обичам поезията на Христо Смирненски. И защото смятам, че тази поезия едно от чудесата на българския гений... e „Той е между ония живи явления на изкуството, които имат способността да се обновяват, към които всяко поколение се обръща наново и с нов поглед, за да разбере по-добре него, а чрез него и себе си..." С тези проникновени думи преди години Минко Николов завърши своя литературнокритически очерк, посветен на големия пролетарски поет. Мисля, че те са един от ключовете за проникване в поезията на Христо Смирненски. Тъй като наистина всяко ново поколение преоткрива и ще преоткрива тази поезия, ще се връща към нея, за да разбере както борбите на своите далечни предшественици, така и същността на ония високи примери, които не се раждат всеки ден. В същност осъществяването на Христо Смирненски като автор е станало още в младежките му години при публикуването на много хумористични стихотво рения, подписани с най-различни псевдоними. Но истинският поетически празник на поета е 1 май 1920 г. На този ден в българската литература изгрява неговата ярка и висока звезда. Тогава във в. „Червен смях" се появява стихотворението „Първи май". След време и литературните историци, и почитателите на револю ционната поезия ще пишат, че „Първи май" е великолепен дебют на младия пролетарски поет. И наистина - каква сила, каква свежест, каква поривност и мъжествена категоричност! И каква ясна гражданска позиция!