Литературни списания от ГДР и ФРГ

Списание „Зин унд форм" е издание за литература и литературна теория, орган на Академията на изкуствата в Германската демократична република. Основано е от Йоханес Р. Бехер и Паул Виглер. Излиза в шест Книжки годишно. В рецензирания брой привлича вниманието статията на Хайнц Кноблох „Постът е човек", посветена на австрийския писател и културисторик Егон Фридел, загинал трагично след навлизането на хитлеристите в Австрия през 1938 г. Заглавието на статията изхожда от една парадоксална мисъл на Фридел: „Постът е човек, който признава само един единствен личен въпрос - делото на човечеството." Но тази мисъл характеризира цялото творчество на писателя, неговото духовно кредо. Хуманизмът на Фридел, нетърпимостта му към всякакъв акт на насилие над човешката природа го правят заклет враг на немските и австрийските националсоциалисти. Още през на падането. Само през този месец във Вис на са се самоубили по подобен начин седемдесет и девет застрашени от нацистите лица, главно евреи, отбелязва авторът. Егон Фридел е роден във Виена на 21 Януари 1878 г. Баща му, състоятелен тексти лен фабрикант, умира, когато момчето е тринадесетгодишно. През 1904 г. Фридел за щищава във Виенския университет дисертация на тема „Новалис като философ" и ста ва доктор на философските науки. Още като студент той се проявява на литературното поприще, пише театрални текстове и сам иг рае на сцената. От 1908 до 1910 г. Фридел Ръководи прочутото виенско кабаре „Прилеп". Освен това си създава име на компе тентен театрален критик. Литературна Виена е естествената жизнена среда на Егон Фридел. И който зачете творбите на Петер Алтенберг, на Карл Кра ус или на Алфред Полгар, неминуемо ще усе ти духовното присъствие на писателя Егон Фридел, посочва Хайнц Кноблох. Голямото есе на Фридел, озаглавено „Ecce poeta" (1912), е посветено на виенския майстор на импре сионистичната скица Петер Алтенберг и е първата нощ след аншлуса във Виена, където пример за точно наблюдение „от натура" живее Фридел, започват обиски, грабителски на цялостната културна обстановка в авакции и други издевателства, преди всичко над евреите. Когато във Виена пристига самият Хитлер, целият град запалва светлините си, за да му отдаде почит като на побе дител. Но на прозореца на Егон Фридел се появяват запалени свещи. Авторът под чертава, че шестдесетгодишният писател очевидно сам не е пожелал своевременно да емигрира като редица други застрашени от пре следване, а доброволно и съзнателно е приел съдбата си. А Фридел е знаел добре какво го очаква. Две години по-рано, през време на берлинската олимпиада, той пише на приятелката си Лина Лоз: „Всяка проява на благородство, благочестие, култура, разум ще бъде преследвана по най-жесток и вулгарен начин от глутница деградирали лакси. И понеже аз, както и преди, обичам немския народ, това естествено дълбоко ме засяга. И когато на 16 март 1938 г. късно вечерта в дома му нахълтват няколко младежи с пречупени кръстове на ръкавите, Егон Фридел отваря прозореца на спалнята си и скача от третия етаж. Според лекарската експертиза сърцето му е спряло още по време 168 стрийската столица от предвоенните години. Със статии по културни и литературни въ проси Фридел сътрудничи и на обвеяното от „скандална" слава списание на Карл Краус „Факел". (За това списание и неговото влия ние върху художествения живот във Виена пише подробно Елиас Канети във втората си автобиографична книга „Факел в ухото (1980) - б. м., В. К.) За петдесетгодишнината на Егон Фридел през 1928 г. Алфред Полгар пише полушеговито-полусериозно: „Любимото питие на Фридел е бургундското, но поради склонността си към опростените форми на живот той поддържа добри отноше ния и с обикновената ракия. Пуши дълга лула, плува като шампион, обича компаниите и дременето в кръга на бодърствуващи приятели, вярва в живота на Исус и във водещата роля на гения - ето защо хората са му дотолкова безразлични, че не му стру ва никакво усилие да бъде добър, понеже на всички казва онова, което те искат да чуят.