Нешо Бончев от Иван Сестримски

Бащата на съвременната българска лите- ратурна критика Нешо Бончев често е привличал интереса на литературните историци. Публикувани са множество статии и студии, разглеждащи както неговата биография, така и творчеството му. Може да се каже, че и мястото му в родната литература е отдавна определено и няма опити за омаловажаване на делото му. Нещо Бончев е класик в българската литература, чиито идеи и критическа практика изиграват особено важна роля в развоя на възрожденската литература. Не съм сигурен обаче, че днешните поколения литератори познават добре живота и статиите на Нешо Бончев. Ето защо трябва да приемем като похвален опита на известния наш литературнокритически очерк за първия български професионален критик. Очеркът има попу ляризаторски характер и това личи най-вече в подчертания стремеж на Сестримски да преразказва статиите на Бончев, да цитира пространно негови писма или изказвания на негови приятели и съвременници. В крайна сметка мисля, че целта е постигната: очеркът дава представа за същността, интересите, идеите и творческите намерения и осъществя вания на Бончев. Авторът е изследвал печатни текстове и архивни документи, което му е дало възможността да борави с повече факти, да разкрива неизвестни страни от лицето на възрожденския деец. Нешо Бончев не е просто значима фигура в българската история. Той е изразител на определена съставка на тогавашната интелигенция в емиграция. Бончев съвсем малък напуска родния си град Панагюрище и се заселва в Русия. Там учи, там работи, там написва и публикува първите си литературнокритически статии. Руският обществен и литературен живот, българите, живеещи тук, оказват своето решаващо влияние върху младия литератор.