Както всеки творец, вероятно поетът и белетристът Слав Хр. Караславов също лелее интимната надежда - оставил с книгите си и живи искри от своята същност - никога да не си отиде“ (използувам собствени негови думи-стих): да не си отиде от света, от хората, от литературата. Когато това голямо предначертание не е продиктувано от самовлюбеност или от отсъствие на трезва представа за цената на собствения творчески влог, то се избистря и оформя в благородна и висока цел, в постоянен подтик за размисъл и работа, в тръпно, уморително, но и плодоносно самообричане. Самообричане, което не изключва, а подхранва вътрешните сили и самочувствието. Можем да приведем не един Слав Хр. Караславов стих, представляващ непряка и своеобразна съвременна вариация на Вапцаровия стих-послание до утрешния ден и до неговите съзи датели и излъчващ тъкмо това ново, измерено, но осъзнато и крепко творческо самочувствие; стих, разкриващ недвусмислено убеждението за активното и ползотворно въздействие на твореца и на съвременника изобщо върху историята, върху празниците и делниците на битието. Ето един пример [стихотворението, което използуваме, дори тъкмо така се нарича - История"): Историята в наште длани спи, със нас се буди и със нас съзижда, обича дъх на пролетни липи, през погледа ни всяка грешка вижда и възмъжала върху свойта длан, тя ни претегля на везни огромни, делата ни и мислите ни помни - укрита грешка и укрито име... въртиме колелото и, въртиме... Петдесетте години и около четиридесетте книги поезия, проза и публицистика са не само цифров, количествен показател. Те са и един своеобразен вододел, един психологически праг, наподобяващ с нещо онзи камбанен сигнал, който при бегачите на дълги разстояния уведомява за навлизането в най-напрегнатата, решаващата отсечка от пробега. Все по-категорични и неотложни са станали натрупванията и налозите на зрелостта, все по-често - и в творчески, и в житейско-граждански план - прииждат изпитните за волята и характера. Обогатили са се интуицията, съжденията, много по-сложен и вариативен е ста нал психоемоционалният регистър, усилили са се влечението и похватността спрямо сентенцията, релефният детайл и острият акцент при досега с големите и малките проблеми на настоящето, при тълкуването на всестранните човешки изблици, контакти.
Слав Хр. Караславов
-
-
KeywordsSummaryКакто всеки творец, вероятно поетът и белетристът Слав Хр. Караславов също лелее интимната надежда - оставил с книгите си и живи искри от своята същност - никога да не си отиде“ (използувам собствени негови думи-стих): да не си отиде от света, от хората, от литературата. Когато това голямо предначертание не е продиктувано от самовлюбеност или от отсъствие на трезва представа за цената на собствения творчески влог, то се избистря и оформя в благородна и висока цел, в постоянен подтик за размисъл и работа, в тръпно, уморително, но и плодоносно самообричане. Самообричане, което не изключва, а подхранва вътрешните сили и самочувствието. Можем да приведем не един Слав Хр. Караславов стих, представляващ непряка и своеобразна съвременна вариация на Вапцаровия стих-послание до утрешния ден и до неговите съзи датели и излъчващ тъкмо това ново, измерено, но осъзнато и крепко творческо самочувствие; стих, разкриващ недвусмислено убеждението за активното и ползотворно въздействие на твореца и на съвременника изобщо върху историята, върху празниците и делниците на битието. Ето един пример [стихотворението, което използуваме, дори тъкмо така се нарича - История"): Историята в наште длани спи, със нас се буди и със нас съзижда, обича дъх на пролетни липи, през погледа ни всяка грешка вижда и възмъжала върху свойта длан, тя ни претегля на везни огромни, делата ни и мислите ни помни - укрита грешка и укрито име... въртиме колелото и, въртиме... Петдесетте години и около четиридесетте книги поезия, проза и публицистика са не само цифров, количествен показател. Те са и един своеобразен вододел, един психологически праг, наподобяващ с нещо онзи камбанен сигнал, който при бегачите на дълги разстояния уведомява за навлизането в най-напрегнатата, решаващата отсечка от пробега. Все по-категорични и неотложни са станали натрупванията и налозите на зрелостта, все по-често - и в творчески, и в житейско-граждански план - прииждат изпитните за волята и характера. Обогатили са се интуицията, съжденията, много по-сложен и вариативен е ста нал психоемоционалният регистър, усилили са се влечението и похватността спрямо сентенцията, релефният детайл и острият акцент при досега с големите и малките проблеми на настоящето, при тълкуването на всестранните човешки изблици, контакти.