Стилът на Фурнаджиев

Със своята първа стихосбирка Фурнаджиев като необуздан, но пленителен варварин дръзко и неудържимо навлезе в извисените предели на българската поезия. Там все още властвуваше изтънчената, но излиняла муза на символистите, чийто трон беше вече разклатен от бунтовната песен на Смирненски, от земните пориви на Багряна. В нашето съзнание Фурнаджиев е неразлъчно свър зан с Разцветников, защото техният талант избуя едновременно - след погрома на Септемврийското въстание. И двамата еднакво болезнено, но с различ ни гласове реагират на това събитие. Заедно с Ангел Каралийчев те дейно съ трудничат на основаното през 1924 г. от Г. Бакалов сп. „Нов път" и по един и същ повод са принудени да го напуснат. Но когато говорим за септемврийската литература, винаги трябва да имаме пред вид, че тя не създаде някаква школа с единна поетика. Въпреки общата тематика, която свързва Фурнаджиев, Разцветников, Каралийчев, Гео Милев, както отбелязва П. Зарев, „между тях съществуваха разлики в темперамент и стил". Фурнаджиев в рецензията си за „Жертвени клади" се възхищава от дълбочината на чувствата и от многоцветните, сочни образи на своя събрат. Той изоб що умее да види поетичната красота на творци, които по душевна нагласа и стил са негови антиподи. Особено проникновена и възторжена е характеристиката му на Лилиев, един от най-противоположните нему поети. Естетиче ските му критерии са много широки, те говорят за изтънчен вкус и безспорен талант на критик. Фурнаджиев има верни сетива за истинската поезия независимо от нейната насока. Винаги го ръководи един общозадължителен канон: „А изкуството, в което няма живот, няма сърце, няма пориви, няма борба, не е изкуство. "3 Започнал с подражателни стихове в „К во-да-е", Фурнаджиев се откроява като неповторима творческа индивидуалност на страниците на „Нов път". Той смята, че датата на рождението му като поет е трагичната 1923 г. Септемврийското въстание по израза на поета става основна лирична тема на неговите стихотворения за дълго време.