Две схващания за нихилизма (Достоевски и Ницше)

В своя Двутомник, посветен на изследването на философията на Ницше, основоположникът на немската философия на съществуването Мартин Хайде гер започва анализа на нихилизма с критика на тясното и ограничено-едностранно негово разбиране, противопоставяйки на такова тълкуване ницшеанското като по-широко и всеобхватно. В числото на авторите, трактуващи по ограничен начин нихилизма, този философ-екзистенциалист споменава и Ф. Достоевски, при това позовавайки се на неговата знаменита Пушкинска реч (взета наистина не изцяло, а в онзи вид, в който самият писател е изложил същността и в едно от писмата си). Между впрочем внимателното прочитане на текстовете на Ниц ше, в които става дума за Достоевски или за неговото творчество, с достатъчна определеност показва, че самият посочен немски мислител се е отнасял към трактовката на проблематиката за нихилизма у руския писател съвсем иначе, отколкото неговият по-късен интерпретатор. Вече общият контекст на насочването към Достоевски в късните фрагменти на Ницше явно свидетелствува за това, че немският философ не се е съмнявал във всеобхватния характер на тълкуването явленията на нихилизма от руския писател и именно затова се е обръщал към него в съответните случаи. Но това се разкрива с още по-голяма очевидност, когато четем подробния (повече от половин печатан лист) конспект на „Бесове" от Достоевски, който се е запазил в материалите на Ницше, отнасящи се към най-късния период на неговото творчество (1886-1889). А доколкото хайдегеровската представа за ограничения характер на схваща нето за нихилизма у Достоевски и досега има на Запад трайността на предраз съдък (получавайки нещо като поддръжка и у някои от нашите отечествени автори, придаващи на тълкуването на това понятие в „Бесове" тяснополитически, а понякога - и тяснорегионален смисъл), дотолкова и остава актуална задачата за полемика с нея.