Творци на българската обнова

По стара привичка сме свикнали хората на перото, на словото, на сравни- телно мирната пропаганда да наричаме просветители и будители и по този начин да им отреждаме едно по-задно място в националноосвободителните борби. Времето, целител на всички неправди и заблуди, вече внася своите корекции. Вече ние се докосваме и домогваме до идеята, че в градежа на нашето Възраждане всички са равноправни, всички са еднакво значими пред майката-отечество. А това ще рече, че редом до хайдутина на равна нога стои даскалът-просветител, книжовникът, насърчителят на всеобщата всенародна пробуда. Априлското въста ние, най-високият връх на националното ни себепостигане, бе подготвено с уси лията на всички, с усилията на цялото българско общество и най-вече на неговите духовни първенци. Изобилните примери в това отношение благородно коригират някогашните ни ограничени представи. А ако говорим за мъченичеството като за задължителен елемент на признанието, то мъченици са и Паисий, и Софро- ний, и Априлов, и Бозвели, и мнозина други, приподнесли пред олтара на отечеството своето най-драгоценно достояние - живота си. Една обнова, една бъдъщност се изгражда с всеобщи усилия. Делението и противопоставянето не говорят за историческа зрелост на мисленето, а и оскърбяват паметта на духовните наши бащи. Камбаната на историческата признателност понякога удря късно, понякога сравнително по-рано. Големите загуби не всякога се забелязват навреме. В това отношение Братя Миладинови могат да бъдат наречени щастливи, в съвсем условен план, разбира се; тяхната кончина разтърсва и покъртва българите, загубата е преголяма, мъченичеството им пресвято - за да не бъдат забелязани, да не бъде забелязано тяхното отсъствие от света. И нищо чудно в това - когато си отиват големи личности, личности, свързани съдбовно с нацията, нацията винаги осиротява.