Един живот като роман

Мадам дьо Стал отдавна принадлежи към имената-легенда. Не само поради странната си и малко скандална слава, но и защото малцина у нас я познават. От творчеството й, издадено от нейната дъщеря посмъртно в 17 тома, на бъл гарски не е преведен нито един. Самото и име, което възхожда към общогерманската дума „стомана“, излъчва някакво тъмно обаяние и мамеща загадка. Каква е наистина тази странна чужденка, чието име се налага властно във френската история през най-бурните десетилетия около революцията? Писателка или авантюристка? Обзета от амбиции за успех на политическото поприще или обикновена неудачница в личния си живот, която прикрива несполуките си зад цинична разпуснатост? Единствена след Волтер, Дидро и Русо мадам дьо Стал има съдбата книгите и да бъдат преследвани и изгаряни. Единствена измежду френските писатели от онази епоха мадам дьо Стал има „привилегията" да бъде считана за личен враг на Наполеон и да живее в изгнание, прогонена от него. Почти 40 години преди да се роди Жорж Санд, мадам дьо Стал поразява въображението на простолюдието с любовните си истории и я предшествува в отстояването на духовната пълноценност на жената, което много по-късно французите ще нарекат „Феминизъм". Изминалите повече от 160 години след смъртта и са деформирали истинския й образ на писател и човек. Твърде малко са антологичните страници в обемистото и творчество. Поизлинял е и споменът за блестящата дама, майстор на остроумния светски диалог и домакиня на най-изтънчения (но и най-злословния, нека добавим) салон в Париж в годините около Великата френска буржоазна революция. Всяка епоха преосмисля завещаните и от миналото ценности. Много от духовното наследство на мадам дьо Стал принадлежи безвъзвратно на миналото. Но дори най-великите класици не са пощадени от безмилостния ход на вре мето. И все пак мадам дьо Стал запазва мястото си в пантеона на френската култура. През мъглявините на времето все още съзираме привлекателния и образ на жена, отдадена на житейските и литературните си страсти. Тя ни напомня баналната истина, че великите грешници може би не са най-приятните спътници в живота, но те са, които пишат историята с кръвта си. Полувековният живот на мадам дьо Стал преминава на фона на най-бурните десетилетия от историята на Франция, предшествували и последвали Великата френска революция. Тя е свидетелка и на изпълнените с трескав ентусиазъм години, предшествували щурма на Бастилията, и на революционния терор, на Директорията, Империята и Реставрацията.