Summary
Другарю Стоев, разкажете за своята най-ранна младост, за семейната среда, за духов ната атмосфера, при която се изградихте като личност и литератор. Днес някои от биографите обичат да казват: „Изживял прашно детство в малко провинциално градче..." Прашно ли беше вашето харманлийско детство, обичате ли да си спомняте за него? - И прашно да ебило, в нявгашния прахоляк днес светят златни прашинки! Баща ми - Диньо - беше бивш бояджийски работник, сетне сам бояджия и продавач на бои. Той идел от низините, когато срещнал мама - Неделя, - тя слязла при него от високо - беше дъщеря на богат сарафски род. Пристанала на младия бояджия и там, където се кръстосали съдбите им* - между двете посоки, - там е моята поява на белия свят. Властният дядо - сарафинът - не можеше да прости на младите - при това зетят му готвеше нови беди: конспирираше срещу неговата власт, посещаваше затворите... Запомнил съм класовата борба в моя край, отначало като борба между тате и дядо. Живях сред искрите на кремъка и стоманата - тези искри за мене бяха нещо по-естествено от ласката, от нежната дума. Допускам, че тази атмосфера на суровост и безпощадност е обгорила душата ми на гражданин и творец и без съмнение е повлияла при търсенето на силни характе ри, изчистили отношенията си от всичко сантиментално. От друга страна, мама, която бе дош ла от богат дом, с традиции в красивия бит, се вживя много добре в занаята на баща ми, надмина го. Показа му някои редки съчетания между основните багри. Отначало ги добиваше само за своите тъкани - беше добра тъкачка, - а сетне взе да показва това и на жените в града. С боите на тате и с окото на мама те постигнаха нови разцветки. След всеки арест на бащата неговата работа замираше, но сетне пак се оживяваше - памукът и вълната чакаха да се превър нат в облекла, хората имаха нужда от хубави багри и знаеха къде да ги търсят. Аз и досега помня хубавата, мрачна мамина младост: със строг поглед, който предупреждава да не я питат защо е тръгнала с комуниста, и с вечно боядисани ръце - ту червени, ту сини. - И тъй нека да уточним: коя е Вашата рождена дата, Колко членно беше семейството Ви? Имаше ли някои известни и колоритни личности в рода Ви? - Роден съм на 5 февруари 1925 г. в Харманли. Имам сестра с четири години по-голяма - Стойка; химичка е; живее в София. Дядо ми по майка е познавал някои от нашите възрожденци. След Освобождението е депутат във Великото Народно събрание. Известно време е бил стамболовист; имаше влияние в околията, но беше консервативен. В задната стаичка на дюкяна беше сковал бесилка със златни гвоздеи. Като поотраснах, ме викаше да ми я покаже: „Тук ще обеся баща ти - комуниста!" - Откога датират първите Ви най-ранни спомени за света, който ви заобикаляше? Проявявахте ли някакви дарби, предразположения или наклонности в детството си? - Моят пръв спомен не е толкова важен и не е отправна точка в живота ми. Помня, че бях много малък. Баща ми направи една палатка на двора - и мама и тате пренесоха част от покъщнината, защото ще има земетресение и къщата може да се събори.
При Генчо Стоев
-
-
KeywordsSummaryДругарю Стоев, разкажете за своята най-ранна младост, за семейната среда, за духов ната атмосфера, при която се изградихте като личност и литератор. Днес някои от биографите обичат да казват: „Изживял прашно детство в малко провинциално градче..." Прашно ли беше вашето харманлийско детство, обичате ли да си спомняте за него? - И прашно да ебило, в нявгашния прахоляк днес светят златни прашинки! Баща ми - Диньо - беше бивш бояджийски работник, сетне сам бояджия и продавач на бои. Той идел от низините, когато срещнал мама - Неделя, - тя слязла при него от високо - беше дъщеря на богат сарафски род. Пристанала на младия бояджия и там, където се кръстосали съдбите им* - между двете посоки, - там е моята поява на белия свят. Властният дядо - сарафинът - не можеше да прости на младите - при това зетят му готвеше нови беди: конспирираше срещу неговата власт, посещаваше затворите... Запомнил съм класовата борба в моя край, отначало като борба между тате и дядо. Живях сред искрите на кремъка и стоманата - тези искри за мене бяха нещо по-естествено от ласката, от нежната дума. Допускам, че тази атмосфера на суровост и безпощадност е обгорила душата ми на гражданин и творец и без съмнение е повлияла при търсенето на силни характе ри, изчистили отношенията си от всичко сантиментално. От друга страна, мама, която бе дош ла от богат дом, с традиции в красивия бит, се вживя много добре в занаята на баща ми, надмина го. Показа му някои редки съчетания между основните багри. Отначало ги добиваше само за своите тъкани - беше добра тъкачка, - а сетне взе да показва това и на жените в града. С боите на тате и с окото на мама те постигнаха нови разцветки. След всеки арест на бащата неговата работа замираше, но сетне пак се оживяваше - памукът и вълната чакаха да се превър нат в облекла, хората имаха нужда от хубави багри и знаеха къде да ги търсят. Аз и досега помня хубавата, мрачна мамина младост: със строг поглед, който предупреждава да не я питат защо е тръгнала с комуниста, и с вечно боядисани ръце - ту червени, ту сини. - И тъй нека да уточним: коя е Вашата рождена дата, Колко членно беше семейството Ви? Имаше ли някои известни и колоритни личности в рода Ви? - Роден съм на 5 февруари 1925 г. в Харманли. Имам сестра с четири години по-голяма - Стойка; химичка е; живее в София. Дядо ми по майка е познавал някои от нашите възрожденци. След Освобождението е депутат във Великото Народно събрание. Известно време е бил стамболовист; имаше влияние в околията, но беше консервативен. В задната стаичка на дюкяна беше сковал бесилка със златни гвоздеи. Като поотраснах, ме викаше да ми я покаже: „Тук ще обеся баща ти - комуниста!" - Откога датират първите Ви най-ранни спомени за света, който ви заобикаляше? Проявявахте ли някакви дарби, предразположения или наклонности в детството си? - Моят пръв спомен не е толкова важен и не е отправна точка в живота ми. Помня, че бях много малък. Баща ми направи една палатка на двора - и мама и тате пренесоха част от покъщнината, защото ще има земетресение и къщата може да се събори.