Публикувана на
Free access
Summary
Българският народ, Българската комунистическа партия, българската наука и култура претърпяха тежка загуба. Съвсем неочаквано дойде вестта за смъртта на Людмила Живкова. Отиде си от нас в разцвета на силите си една от онези бъл гарки, които са оставяли дълбока диря в нашия национален живот. Отиде си едва 39-годишна, дала ни много и все още недораздала себе си. Людмила Живкова бе и достоен член на Българската комунистическа партия, и достоен ръководител на културата, науката, образованието. Едно от големите и качества бе способността да налучква вярно проблемите и да ги решава със замах, настойчиво и последователно. На нея се дължи представянето на нашите национални духовни съкро вища пред света. Нейни са големи инициативи, като контактите между ръководителите на културата по различни меридиани на планетата, детското движение за мир, представяно от талантливи деца - асамблеята „Знаме на мира“. Нейни са и големите идеи за осъществяване на програмата за естетическото възпитание на народа, набелязана още от Х конгрес на Българската комунистическа партия и развита от нея в конкретни насоки и дела, в големи и живи начинания. В каквато и област да навлизаше, Людмила Живкова отдаваше изцяло себе си, вникваше надълбоко в същината на въпросите и водеше теоретическите идеи до практическо реализиране. Тези именно качества и извоюваха авторитет и у нас, и в чужбина. Ще отбележа, че тя имаше много позитивно отношение към задачите и делата на Българската академия на науките. Тя ратуваше за бързото извисяване на бъл гарската наука до равнището на световната наука и даже до изпреварване на някои идеи и схващания в други напреднали страни относно ролята и значението както на научното изследване, така и на неговото практическо реализиране. Всичко това ние чувствувахме непосредно, при всеки контакт с нея. Всякога, когато ръководството на Българската академия на науките или отделен учен са се обръщали към нея, тя се е отзовавала с готовност да помогне, да допринесе за разрешаване на поставените пред нея въпроси. Бих си позволил да кажа, че в нейно лице науката имаше и един виден представител, и един политически деец, който насочваше, организираше, сплотяваше усилията около големите цели на съвременната българска наука.


Прощално

  • Page range:
    3
    -
    4
    Page count
    2
    Language
    Български
    COUNT:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Keywords
    Summary
    Българският народ, Българската комунистическа партия, българската наука и култура претърпяха тежка загуба. Съвсем неочаквано дойде вестта за смъртта на Людмила Живкова. Отиде си от нас в разцвета на силите си една от онези бъл гарки, които са оставяли дълбока диря в нашия национален живот. Отиде си едва 39-годишна, дала ни много и все още недораздала себе си. Людмила Живкова бе и достоен член на Българската комунистическа партия, и достоен ръководител на културата, науката, образованието. Едно от големите и качества бе способността да налучква вярно проблемите и да ги решава със замах, настойчиво и последователно. На нея се дължи представянето на нашите национални духовни съкро вища пред света. Нейни са големи инициативи, като контактите между ръководителите на културата по различни меридиани на планетата, детското движение за мир, представяно от талантливи деца - асамблеята „Знаме на мира“. Нейни са и големите идеи за осъществяване на програмата за естетическото възпитание на народа, набелязана още от Х конгрес на Българската комунистическа партия и развита от нея в конкретни насоки и дела, в големи и живи начинания. В каквато и област да навлизаше, Людмила Живкова отдаваше изцяло себе си, вникваше надълбоко в същината на въпросите и водеше теоретическите идеи до практическо реализиране. Тези именно качества и извоюваха авторитет и у нас, и в чужбина. Ще отбележа, че тя имаше много позитивно отношение към задачите и делата на Българската академия на науките. Тя ратуваше за бързото извисяване на бъл гарската наука до равнището на световната наука и даже до изпреварване на някои идеи и схващания в други напреднали страни относно ролята и значението както на научното изследване, така и на неговото практическо реализиране. Всичко това ние чувствувахме непосредно, при всеки контакт с нея. Всякога, когато ръководството на Българската академия на науките или отделен учен са се обръщали към нея, тя се е отзовавала с готовност да помогне, да допринесе за разрешаване на поставените пред нея въпроси. Бих си позволил да кажа, че в нейно лице науката имаше и един виден представител, и един политически деец, който насочваше, организираше, сплотяваше усилията около големите цели на съвременната българска наука.