Литературни списания от ФРГ и Франция

В рецензираната книжка привлича вниманието изследването на Ханс-Георг Пот от Дюселдорфския университет „Алегория и ези кова загуба. За цикъла от разкази на Кафка „Изкуство на гладуването" и идеята за „малка литература". Авторът отбелязва, че четирите разказа на Франц Кафка, които под общото заглавие Изкуство на гладуването" излизат в годи ната на неговата смърт (1924), спадат към сравнително малкото по обем творчество, публикувано от самия писател. Те могат да се тълкуват като цикъл, посветен на изкуството и художника изобщо и на специфи ката на неговия начин на съществуване - и то като особен вид алегория. Въвеждащият разказ „Първо страдание има за главен образ един цирков артист, който играе на трапец, едно от най-трудните изкуства, постижими за човека". Отначало само поради стремеж към съвършенство, а по-късно от станалата вече тиранична привичка артистът еустроил живота си по такъв начин, че прекарва дни и нощи върху своя трапец. Първото страдание, което той изпитва, произлиза от съзнанието за недостатъчност, за недоимък“, който не може да бъде отстранен чрез по-големи усилия, а лежи в основата на нещата и постоянно напомня за себе си. Когато един ден забелязва, че разполага само с един трапец, артистът веднага поисква да му дадат втори, което не му се отказва. Импресариото обаче ко ментира желанието му така: „Щом веднъж са започнали да го измъчват подобни мисли, нима някога могат да изчезнат съвсем?" И наистина импресариото като че вижда как по гладкото детско чело на артиста се врязват първите бръчки. Цирковият артист от разказа се стреми към усъвършенствуване на своето изкуство, но за да достигне целта си, му пречи не организационната структура на цирка, който пътува от място на място, а същността на неговото желание: няма никаква причина той да се задоволи и с втория трапец или пък с третия. Но това желание отговаря на едно зряло, размислящо съзнание, което рефлек тира самото себе си до безкрайност. Ако „детето" в дългата традиция на литературата 148 представлява метафора на невинността, продължава авторът, то узряването - а за не го свидетелствуват първите бръчки по детското лице на артиста - есвързано със сим воликата на грехопадението, с вкусването от плодовете на дървото на познанието. В тази връзка авторът цитира едно писмо на Кафка до приятеля му Макс Брод от 1922 г., където се казва: „Може би ще изча кам още една нощ, преди да отпътувам: не се ли реша и тогава, ще трябва да се от кажа. Така ще стане ясно, че повече не мога да напусна Чехия, след това ще бъда прикован в Прага, после в моята стая, после в леглото си, след това в определена телесна поза и после в нищо повече. Може би тогава ще мога доброволно да се откажа от щастието на писането - защото всичко се свежда до доброволността и радостта." Скри тият хумор на този цитат, отбелязва авторът, показва, че Кафка разсъждава за своето писателство и за самия себе си по същия зашифрован начин, който се проявява в разказите му. По-нататък Кафка казва в пис мото си: ..Аз съм писател, дори ако не пиша. Тук се намеква за единството между живот и художествена дейност. Артистът се отличава не с това, което твори, а с начина си на съществуване. Вторият от разказите в цикъла носи заг лавието „Една дребна жена" и разглежда отношението между неопределения разказвач и сътворената от него фигура. Разказът за почва със следното описание: „Това е дребна жена, доста стройна по природа и все пак здраво стегната в корсет; винаги я виждам В същата рокля от жълтеникавосив плат, чийто цвят напомня дървесина, и по която висят пискюли и други украшения... Въпреки че е стегната в корсет, тя е много подвижна, наистина тази нейна подвижност е малко преувеличена; дребната жена особено обича да сложи ръце на бедрата си и да извърне тялото си с изненадващ порив встрани." Ав торът на статията разглежда тази дребна жена" като алегория на артиста и на творчеството изобщо. Тя е представена като някаква марионетка, омотана и движена от невидими конци. А Кафка добре е познавал известната естетическа студия на Клайст „За Марионетния театър", където се казва, че танцьорът, а това ще рече артистът, може да научи много неща от марионетката.