Живот в мита

Томас Ман създаде реалистични романи, реализмът му е от ново естество, което ред изследователи нарекоха обновение на реализма или движение към нов хуманизъм. 1 Романите му синтезират полюсите на XIX в. (Шилер - Гьоте, Достоевски - Толстой) с влияние на немската класическа философия, с познание на световната култура и литературно развитие, със самочувствие на човек, който иска да обясни света не от една гледна точка. „Повествованието оперира със сред ства на реалистичния роман, но не е реалистичен роман, то постоянно излиза от рамките на реалистичното, като символично го активизира и приповдига, като дава възможност да се прогледне чрез него в сферата на духовното, в сфе рата на идеите, "2 Това е обобщение у творец, за когото художествените призведения се редуват или се прекъсват при създаване от теоретично-есеистични и научни писания, които не са забавление или отмора, а разтоварване на художественото от „излишния труден идеен материал чрез аналитична полемика на изложение. По време на създаване на романа „Вълшебната планина", започнат преди войната и завършен след нея, авторът пише критически есета. „Три от тях, а именно „Гьоте и Толстой“, „За немската република“ и „Окултните преживявания“ по съдържание са духовни рожби и разклонения на този голям роман“ (IX, 161). Кни гата за Гьоте и Толстой например е особено актуална за Томас Ман: в нея чрез примери на „великите гении на природата“ се пресъздава най-важният и основополагащ процес на преход на личността от „наивното“ царство на природата в царството на духовното - процес, който се извършва у всички негови герои и особено в късните му романи. 3 Това „царство" минава през болестта, смъртта и любовта. Томас Ман неведнъж се е изказвал за връзката между болестта и гения. Във „Вълшебната планина“ и „Доктор Фаустус" това е централна тема. Негови изследователи по тази причина го успоредяват с Фр. Ницше и Достоевски.