Публикувана на
Free access
Summary
Както за Другите европейски литератури, така и за българската силаботоническото стихосложение е чуждо, привнесено отвън явление. Неговата поява е свързана с вътрешните тенденции в развоя на българския стих: литературният стих се обособява от народния чрез въвеждането на нов принцип на стихотворна организация, а успоредно с това усвояването на силаботониката е и приобщаване към европейския стихотворен опит. Началото на този процес е стимулирано от руския стих. Разпространеното мнение, че „силаботоническото стихосложение се въвежда у нас под влияние на руската поезия от Н. Геров, Д.Чинтулов, П. Р. Сла вейков и др.", може да бъде потвърдено с материали от архива на тези поети. Ето част от писмото на Н. Геров от 23. VIII. 1841 г.: „Аз имам няколко басни и вакхически песни и други работи в стихове сочинени, като сочиня още няколко, ще ги напечатам; размер съм употребявал като русите. "2 Едно бъдещо по-подробно изследване на генезиса на българската силаботоника би могло да даде поточна представа от тази, която имаме в момента, за начина, по който българската интелигенция през 40-те години на XIX в. е възприемала руския стих. Установяването на силаботоническото стихосложение в българската литература ни интересува в друг аспект, а именно как българските поети са реализи рали универсалната за повечето европейски литератури метрическа схема на силаботониката. Необходимостта от изясняване на това, какво представлява българският вариант на ямбическите размери, е посочена от К. Тарановски: „Българският 4-стъпен ямб още съвсем не е изучен. Ние не знаем как той се е развивал през ХІХ в., не знаем как изглежда теоретически очакваният 4-стъпен ямб в българския език и никакви заключения на основата на случайни извадки ние нямаме право да правим." Руският ямб се отличава от своя метрически първоизточник - немския ямб - по сравнително слабата удареност на иктовете. Средната големина на думата в руския език е три срички, а в немския - две или има допълнително ударение при многосрични думи. За да се реализира максимално бинарната алтернация в ямбичните и хореичните размери, са необходими предимно двусрични, едносрични или трисрични думи с ударение на втората сричка.


Български ямбически размери

  • Page range:
    15
    -
    30
    Page count
    16
    Language
    Български
    COUNT:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Summary
    Както за Другите европейски литератури, така и за българската силаботоническото стихосложение е чуждо, привнесено отвън явление. Неговата поява е свързана с вътрешните тенденции в развоя на българския стих: литературният стих се обособява от народния чрез въвеждането на нов принцип на стихотворна организация, а успоредно с това усвояването на силаботониката е и приобщаване към европейския стихотворен опит. Началото на този процес е стимулирано от руския стих. Разпространеното мнение, че „силаботоническото стихосложение се въвежда у нас под влияние на руската поезия от Н. Геров, Д.Чинтулов, П. Р. Сла вейков и др.", може да бъде потвърдено с материали от архива на тези поети. Ето част от писмото на Н. Геров от 23. VIII. 1841 г.: „Аз имам няколко басни и вакхически песни и други работи в стихове сочинени, като сочиня още няколко, ще ги напечатам; размер съм употребявал като русите. "2 Едно бъдещо по-подробно изследване на генезиса на българската силаботоника би могло да даде поточна представа от тази, която имаме в момента, за начина, по който българската интелигенция през 40-те години на XIX в. е възприемала руския стих. Установяването на силаботоническото стихосложение в българската литература ни интересува в друг аспект, а именно как българските поети са реализи рали универсалната за повечето европейски литератури метрическа схема на силаботониката. Необходимостта от изясняване на това, какво представлява българският вариант на ямбическите размери, е посочена от К. Тарановски: „Българският 4-стъпен ямб още съвсем не е изучен. Ние не знаем как той се е развивал през ХІХ в., не знаем как изглежда теоретически очакваният 4-стъпен ямб в българския език и никакви заключения на основата на случайни извадки ние нямаме право да правим." Руският ямб се отличава от своя метрически първоизточник - немския ямб - по сравнително слабата удареност на иктовете. Средната големина на думата в руския език е три срички, а в немския - две или има допълнително ударение при многосрични думи. За да се реализира максимално бинарната алтернация в ямбичните и хореичните размери, са необходими предимно двусрични, едносрични или трисрични думи с ударение на втората сричка.